Представете си следната ситуация: намирате се на летището в София, бързате за полет и решавате да хапнете нещо на крак. Избирате една фокача от 280 грама и сметката ви оставя без думи. Сумата е 15,30 евро. Това не е сценарий от луксозен ресторант в сърцето на Париж, а реалността, с която се сблъскват пътуващите у нас.
Парадоксът става още по-голям, когато направим директно сравнение с Цюрих – град, който традиционно оглавява класациите за най-висок стандарт на живот в света. Оказва се, че на швейцарското летище подобен сандвич струва между 8 и 12 франка, което е значително по-малко от цената на столичното ни летище. Този факт повдига сериозни въпроси относно логиката на ценообразуването в България.
Не само летищата са арена на подобни ценови абсурди. На един от популярните софийски пазари, като „Красно село“, цената за една бройка авокадо може да достигне стряскащите 3,50 евро. В същото време, в швейцарска верига супермаркети, био авокадо се продава за едва 1,39 евро. Тази разлика от над два пъти е трудно обяснима с пазарни механизми като логистика, заплати или наеми.
Често чуваме оправдания, че инфлацията или предстоящото приемане на единната европейска валута са основните виновници за поскъпването. Анализът на тези примери обаче показва нещо съвсем различно. Проблемът не изглежда да е в общата икономическа ситуация, а в специфичния манталитет на някои търговци, които се възползват от липсата на алтернативи за потребителите в определени локации.
Когато кенче джин с тоник на летището се продава за 5 евро, а храната е по-скъпа от тази в най-богатите европейски държави, става ясно, че става дума за изкуствено надуване на стойността. Това не е „европейски стандарт“, а по-скоро проява на местна алчност, която разчита на факта, че затвореният клиент няма друг избор, освен да плати поисканата сума.
В крайна сметка, докато се оплакваме колко е скъп животът в Европа, се оказва, че самите ние създаваме условия, при които София изпреварва Цюрих по цени, без да предлага същия стандарт или доходи. Този феномен е ясно доказателство, че икономическата реалност у нас често се диктува не от пазара, а от желанието за бърза печалба на гърба на крайния потребител.
