Икономическият министър Александър Пулев постави „Лукойл Нефтохим“ в центъра на своя анализ за състоянието на българската икономика. В серия от остри коментари той защити настоящия особен търговски управител Евгени Симеонов, противопоставяйки неговия подход на този, прилаган от предшественика му Румен Спецов.
Пулев акцентира, че макар България да се радва на едни от най-ниските цени на горивата в рамките на ЕС, това е едва „половин победа“. Според него ниската цена на колонката не може да компенсира ниската покупателна способност на българските домакинства, което прави икономическата ситуация далеч по-сложна, отколкото изглежда на пръв поглед.
Основната критика към Румен Спецов се фокусира върху неговата ценова политика, която Пулев определя като неустойчива и „ценова преса“. Министърът изрази съмнение, че краткият мандат на Спецов е бил използван за популистки мерки, които не почиват на реална икономическа логика. Пулев дори спомена стряскащи данни за възнаграждението на бившия управител, като настоява за независим международен одит, който да изясни всички финансови параметри на неговото управление.
В контраст с това, Евгени Симеонов е представен като прагматик, който успява да поддържа рафинерията стабилна, без да жертва социалната ангажираност. Под негово ръководство дружеството показва отлични оперативни резултати, преизпълнявайки производствените си планове с над 30 процента, въпреки сложната международна конюнктура и нуждата от работа с различни сортове суров петрол.
Относно износа на нефтопродукти, Пулев поясни, че отпадането на забраната не е бонус за компанията, а начин да се освободи блокиран капитал от непродадени запаси. Това според него ще увеличи ликвидността в системата, без да оскъпява горивата за крайния потребител. Министърът подчерта, че държавата е готова да съдейства на всякакви проверки от страна на Комисията за защита на конкуренцията, за да бъде напълно ясно как се формират цените.
В заключение, Пулев заяви, че правителството не възнамерява да налага наказателни данъци без солидна методика за доказване на свръхпечалби. Фокусът остава върху баланса между защитата на потребителите, поддържането на конкурентна среда и гарантирането на финансовата стабилност на структуроопределящи предприятия в условията на глобална несигурност.
