Историята на България е пълна с бели петна, но малко от тях са толкова интригуващи, колкото мистерията около останките на Георги Сава Раковски. Десетилетия наред в общественото съзнание се задържаше един disturbing въпрос: дали в ковчега, пренесен от Букурещ, всъщност са лежали костите на идеолога на нашето освобождение или са били подменени с тези на някакъв румънец? Този спор се превърна в истински детективски роман, в който се преплитат дипломатически интриги, семейни драми и дори финансови скандали.
Всичко започва през 1885 г., когато останките на Раковски са пренесени в София в тържествена процесия, посрещната от княз Александър Батенберг. Пътят им е бил епичен – от Гюргево с военния кораб „Галубчик“, през Русе, Свищов, Оряхово и Лом. 
Но зад фасадата на патриотизма се крие нещо по-мръсно. Появява се версията, че ковчегът е използван като „прикритие“ от Коста Паница за пренасяне на ценности и пари, предназначени за революционната кауза в Македония. Тази афера хвърля първата сянка на съмнение върху това какво точно е било транспортирано в дървения сандък.
След пристигането си в столицата, костите прекарват 37 години в църквата „Света Неделя“, като по някои периоди са „забравени“ на тавана. 
Съмненията в автентичността им се засилват драстично след терористичния атентат от 16 април 1925 г. Вълната от слухове твърди, че оригиналните останки са унищожени от взрива, а властите са прикрили факта, за да не поругаят паметта на героя. Ситуацията е допълнително объркана от раз contradictions в официалните документи.
Един от най-силните удари по „официалната версия“ идва от генерал Андрей Блъсков. Той разкрива, че дипломатическият протокол, подписан от Григор Начович, е вероятно фалшив. Блъсков посочва груба грешка в документа: там фигурира сестрата на Раковски като „Анна“, докато в действителност той е имал сестри Неша и Руса. 
Оказва се, че Анна е била племенница, а не сестра, което поставя под въпрос цялата легитимност на процеса по разкопаването на гроба в Букурещ.
Въпреки всичките съмнения, желанието на семейството на Раковски – особено на сестра му Неша – е било категорично: той да почива в родния си Котел. След дълга и изтощителна борба и безполезна преписка, която започва още от издигането на паметника му през 1933 г., останките най-накрая се завръщат у дома през 1942 г. Те са положени в храма „Свети апостоли Петър и Павел“, а по-късно, през 1981 г., намират последното си място в новопостроения Пантеон. 
Край на този исторически трилър се слага едва през 1981 г. чрез науката. Антропологът проф. Йордан Йорданов извършва детайлна реконструкция на черепа и с категорични доказателства потвърждава автентичността на останките. Въпреки че науката сложи точка на спора, легендите за подменените кости и фалшивите протоколи остават като напомняне за това колко лесно историята може да бъде объркана от човешки грешки и политически интриги.
