
Американската военна машина започва тиха, но мащабна подготовка за евентуални действия в близост до Куба. Резервът на Сухопътните войски на САЩ е получил задача да направи обстоен анализ на капацитета си за мобилизация в рамките на следващите четири месеца. Целта е да се установи дали страната може бързо да осигури ключови компоненти като военна полиция, специализирани медицински екипи и логистична поддръжка за Южното командване на САЩ (SOUTHCOM).
Въпреки че официалните документи избягват директното споменаване на острова, източници от армията потвърждават, че планирането е пряко свързано с геополитическата ситуация около Хавана. Към момента няма издадени преки заповеди за разгръщане на войски, нито официално потвърждение за одобрена операция от страна на президента Доналд Тръмп, но подготовката на терен е ясен сигнал за засилващия се натиск върху кубинското правителство.
Американското командване разглежда нуждата от шест специфични вида формирования. Сред тях са батальони за поддръжка, които да управляват транспорта и доставките на гориво, инженерни части и експедиционни звена. Особено внимание се обръща на медицинската готовност – търсят се хирургични екипи за спешна помощ и медицински бригади, които да действат в непосредствена близост до евентуални зони на конфликт. Бригадите на военната полиция пък биха поели функции по сигурността и правоприлагането.
Това не е първият случай на повишена активност през настоящата година. По-рано американски сили проведоха разузнавателни мисии по морските подходи към Куба, а плановете за възможна въздушна операция с участието на 101-ва въздушнодесантна дивизия бяха сериозно обсъждани през юли. Тези ходове са продиктувани от опасенията на Вашингтон относно задълбочаващите се връзки на Хавана с глобални играчи като Русия, Китай и Иран.
Паралелно с военното планиране, администрацията на Тръмп затяга икономическата примка. Нови санкции удариха кубинската никелова индустрия и военните научноизследователски центрове. Държавният секретар Марко Рубио подчерта, че САЩ няма да толерират присъствието на враждебни сили в региона и ще продължат да атакуват финансовите потоци, които поддържат репресивния апарат на острова.
От своя страна, кубинският президент Мигел Диас-Канел реагира остро, определяйки действията на Вашингтон като открита икономическа война. Докато Белият дом открито прогнозира падането на комунистическия режим и призовава за „фундаментална промяна“, Хавана се подготвя за съпротива срещу всяка евентуална агресия.
Ситуацията остава динамична, като крайният срок за военните оценки е 25 септември. Макар планирането да не означава неизбежна война, мащабът на разглежданите ресурси показва, че САЩ се подготвят за широк спектър от сценарии – от логистичен натиск до директна намеса, докато елитите в Хавана се опитват да запазят контрола си върху ресурсите на острова на фона на растящ дефицит на храна и енергия.
