
Докато много бизнеси се бореха за оцеляване през последните години на глобални кризи, някои сектори отбелязаха рекордни растежи. Сега държавата се подготвя да „изравнява сметките“, като въведе еднократен данък върху свръхпечалбите през 2027 г. Целта е ясна: да се извлече ресурс от тези, които се възползваха най-много от пазарните дисбаланси, и да се насочат средствата към социални нужди.
В „черния списък“ на Министерството на финансите попадат банките, застрахователните компании, големите търговски вериги, телекомуникационните оператори, както и обменните бюра и фирмите за бързи кредити. Според данни на ведомството, именно тези дейности генерират цели 60% от общите свръхпечалби в страната. От друга страна, сектори като селското стопанство, транспорта и производството остават напълно извън обхвата на новата мярка.
Механизмът на облагането е специфичен: за свръхпечалба се счита всяко увеличение на реалната печалба с повече от 20% спрямо средните стойности за периода 2020-2025 г. Всичко над този праг ще бъде облагано с ставка от 33%. Важно е да се отбележи, че това е еднократна мярка, която няма да промени стандартния корпоративен данък от 10%.
Очаква се този ход да влее в държавния бюджет над 1 милиард евро (около 1.035 млрд. евро). Тези средства не са предназначени за общи разходи, а имат конкретна цел – финансиране на увеличените данъчни облекчения за деца, които ще влязат в сила от 2027 г. За да се осигури ресурсът, 90% от дължимата сума ще трябва да бъде внесена авансово.
Логиката на правителството е, че огромните печалби в определени сектори не са били резултат от иновации или повишена производителност, а следствие от външни фактори. Пандемията, енергийните шокове, инфлацията и геополитическото напрежение създадоха изкуствени условия, които облагородиха едни, но удариха тежко другите. С този временен механизъм държавата се опитва да възстанови фискалната устойчивост, използвайки излишъка от тези „извънредни“ печалби.
