Резултатите от последното изследване PISA 2025 поставиха българското образование пред огледалото, което показва една притеснителна картина. Вместо да празнуваме успехи, сме изправени пред сериозна диагноза: голяма част от учениците ни не достигат дори базовите нива на функционална грамотност по математика, четене и природни науки. Това не е просто поредната статистика, а сигнал, че училището все още не успява да подготви младите хора за предизвикателствата на реалния живот.
Според Татяна Султанова, народен представител и член на Комисията по образованието и науката, проблемът се корени в остарелия модел на преподаване. Училищата ни често остават затворени в капана на сухата теория и възпроизвеждането на наизустени страници, вместо да насърчават критичното мислене и способността за решаване на сложни проблеми. Когато над 50% от 15-годишните не могат да анализират информацията, която четат, системата трябва да признае, че подходът ѝ се нуждае от радикална промяна.
Един от най-болезнените изводи от данните е задълбочаващото се социално неравенство. В България произходът и семейната среда все още предопределят успеха на детето в изключително голяма степен. Пропастта между учениците от различни социални слоеве не се свива, което превръща образованието в инструмент за възпроизвеждане на неравенства, вместо за тяхното преодоляване.
В класните стаи навлизат и нови фактори като изкуствения интелект. С над 40% от учениците, ползващи чатботове за учене, въпросът вече не е дали технологиите ще присъстват, а дали учителите ще успеят да научат децата на отговорно и критично боравене с тези инструменти. Това е поредното предизвикателство, което изисква адаптация, а не просто наблюдение.
Въпреки че правителствената програма очертава амбициозни цели за модернизация, времевият график е изключително разтеглен. Основните реформи, свързани с нови учебни програми и променено оценяване, са планирани чак за края на 2029 година. За критиците това не е реформа, а удобно отлагане на отговорността, което оставя цели випуски в несигурност.
Султанова подчертава, че опозицията няма да се задоволи с добре написани документи. Необходими са конкретни междинни цели за 2027 и 2028 година, които да покажат реално намаляване на броя на учениците под критичния праг на грамотност. Образователната политика не може да си позволи лукса да чака края на десетилетието, за да докаже своята ефективност.
В крайна сметка, успехът на една държава не се измерва с изпълнението на срокове по програми, а с нивото на знания и умения на нейните деца. Диагнозата е ясна, данните са налични – време е за действия, които да изведат българското училище от застоя.
