Тази нощ тихото подножие на връх Околчица и разклонът за хижа „Петрохан“ бяха осквернени. Паметна плоча, издигната в почит към шестима мъже, загинали при трагични обстоятелства, беше разбита на парчета. Гледката на отцепения от полицията район и пристигналите разследващи от Монтана само подчертаваше бруталността на акта, който далеч надхвърля обикновения вандализъм.
Зад всяка натрошена частица от плочата стои една от най-мрачните загадки в близкото минало – случаят „Петрохан“. Тя беше поставена на 8 април, за да напомня за Николай Златков, Александър Макулев и Ивайло Калушев, открити мъртви в кемпер под Околчица, както и за Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев, чиито безжизнени тела бяха намерени в хижа „Петрохан“ седмица по-рано. Датата не бе случайна, отбелязвайки два месеца от началото на тази поредица от смърт.
Сред първите, които пристигнаха на мястото на поруганата памет, беше Ралица Асенова, майка на един от загиналите – Николай Златков. Нейната болка и гняв бяха осезаеми, когато тя категорично заяви, че случилото се не е акт на вандалщина, а истинско престъпление. Нейният призив към прокуратурата да се самосезира отразяваше дълбокото възмущение, че дори и след смъртта, мирът на жертвите е нарушен.
Шокът от разрушението придоби още по-скандални измерения, когато лидерът на ИТН, Слави Трифонов, публично пое отговорност за акта. Това признание добави нов, провокативен слой към вече сложната история, повдигайки въпроси за мотивите и посланията зад такова действие, което засяга колективната памет и скръб.
Разбиването на паметната плоча е повече от материална щета; то е посегателство върху правото на семействата да скърбят и върху обществената нужда от истина и справедливост. Всяка плоча е мълчалив свидетел на историята, а нейното унищожение е опит да се изтрие част от нея. Сега, докато разследването тече, обществото очаква не просто възстановяване на паметника, а и изясняване на всички обстоятелства зад този акт на кощунство.
