В деня, когато България отбелязва своята независимост, политическият пейзаж бе разтърсен от една смела заявка: Костадин Костадинов и Петър Волгин обявиха своята кандидатура за президент и вицепрезидент. Този ход, позициониран като „Различният избор“, идва след обстоен анализ на над 16 хиляди граждански мнения, което според кандидатите е в основата на тяхната платформа.
Основният акцент в посланието им е категоричното отхвърляне на досегашния политически наратив. Според Костадинов, десетилетия наред българското общество е облъчвано с едни и същи „мантри на прехода“ – за европейски ценности, евроатлантически път и цивилизационен избор. Тези клишета, които той описва като изпразнени от съдържание, вече не отговарят на реалността и са довели до обедняване и отслабване на държавата. Затова идва и призивът за „политическа пенсия“ на техните автори, а за някои – дори и по-строги последици.
Като „дете на прехода“, Костадинов твърди, че е бил свидетел на „унищожението и демонтирането“ на българската държавност. В отговор на това, той и Волгин предлагат радикална промяна: въвеждането на полупрезидентска република. Тази нова структура цели да балансира властта между президентството и парламента, като президентът получава правомощия да назначава правителство, да насрочва избори и референдуми, докато Народното събрание запазва контрола си върху изпълнителната власт и може да отстранява кабинета, както и да контролира дейността на държавния глава.
Визията им за президентската институция е за възстановяване на нейното съдържание. Вместо символична фигура, президентът трябва да бъде активен коректив на управляващите, да задава тона в диалога с обществото и най-важното – да формулира нова национална цел за България. Според Костадинов, след членството в ЕС и НАТО, страната е останала без ясна посока, което е довело до стагнация и дори регрес.
За кандидатите, истинският опонент не са конкретни политически фигури, а „статуквото“. Те виждат малко разлики между останалите претенденти, определяйки ги като „еднакви“ по идеологически и политически възгледи. Тяхната битка е срещу система, която според тях е превърнала държавата в обект на кражби и корупция, и призовават за „власт на хората, а не власт над хората“, за да може българският гражданин отново да приеме държавата като своя.
