Политическото напрежение в Съединените щати достига точка на кипене, докато цените на дизеловото гориво на колонките гонят рекордните 6,50 долара за галон. В навечерието на ключовите междинни избори през ноември, администрацията на Доналд Тръмп е изправена пред тежка дилема: да се вслуша в призивите за ограничаване на износа или да рискува още по-сериозен трус в глобалната енергийна система. Докато републиканските законодатели от земеделските щати настояват за протекционизъм, икономистите предупреждават, че подобен ход може да се окаже нож с две остриета.
Настоящата криза не е случайна, а е пряко следствие от геополитическите сътресения, започнали с военния конфликт с Иран по-рано тази година. Преди тези събития Близкият изток и Русия контролираха значителна част от морския износ на дизел. Днес обаче ситуацията е коренно различна – ударите по руските рафинерии и блокираните пътища за доставки през Ормузкия проток оставиха световния пазар в състояние на остър дефицит. В този хаос САЩ се превърнаха в основен спасителен пояс за международните пазари, но това изтощава собствените им резерви.
Вътрешната картина в Америка изглежда тревожна. Запасите от дизелово гориво са паднали до нива, които не са виждани от четири десетилетия насам. Това се случва точно преди началото на отоплителния сезон и периода на планови ремонти в рафинериите. Опитите за облекчаване на ситуацията чрез временно спиране на действието на Закона „Джоунс“ с цел по-лесен транспорт между американските пристанища дават само частичен резултат, оставяйки потребителите на Източното и Западното крайбрежие в несигурност.
Най-големият риск при евентуална забрана за износ е свързан с техническия капацитет на индустрията. Американските рафинерии произвеждат значително повече дизел, отколкото страната консумира. Ако излишъкът не може да бъде продаден в чужбина, складовите бази бързо ще се запълнят. В момента, в който капацитетът за съхранение бъде изчерпан, производителите ще бъдат принудени да намалят преработката на петрол. Това автоматично ще доведе до недостиг не само на дизел, но и на бензин и авиационно гориво, което ще предизвика нова вълна от поскъпване.
Историческите паралели с петролната криза от 1973 г. и дискусиите в администрацията на Байдън през 2022 г. показват, че енергийният протекционизъм винаги е бил изкушаващо, но опасно решение. Освен чисто икономическите щети, една забрана би подкопала доверието на съюзниците в Европа и Азия. В момент, когато светът разчита на американските доставки, за да компенсира липсата на руски и ирански енергоресурси, затварянето на пазара би се приело като акт на ненадеждност, който може да пренареди глобалните икономически съюзи за десетилетия напред.
