
Някога символ на амбиция и свобода, бившето Шуменско летище днес лежи в тишина, обширен паметник на забравени мечти. В продължение на две десетилетия, неговата огромна площ от близо 650 декара е била превзета от бурени и забрава, в рязък контраст с някогашното му оживено минало. Но сега е напът да започне нова глава, която обещава не рева на двигатели, а тихия бръмчащ звук на чиста енергия.
Представете си небето над Шумен през 1952 г. Това е годината, в която местният аероклуб за пръв път вдъхва живот на летището. Грундирани и затревени писти посрещат леки спортни и учебно-тренировъчни самолети, докато коравите Ан-2 транспортират ентусиазирани парашутисти в синевата. То е било център на иновации, възпитаващ пилоти, механици и дори ракетомоделисти, домакин на републикански шампионати и международни събития. Място, където мечтите за полет са получавали криле.
Златните дни обаче са били мимолетни. През 90-те години сянката на упадъка започва да пълзи над пистите. До 2002 г. всякаква авиационна дейност е прекратена. Останалите самолети са преместени, а самият аероклуб е погълнат от „Войнтех“ – държавно предприятие за управление на излишно военно имущество. И това се оказва неустойчиво, което води до ликвидацията на „Войнтех“ през 2005 г. Последното унижение настъпва в края на 2006 г., когато целият имот е продаден за скромните 700 000 лева. Тогавашният военен министър Веселин Близнаков оправдава цената с окаяното му състояние и липсата на лиценз. Кадри от Google Street View от последните години рисуват мрачна картина: импровизирана автокъща за скрап и строителни отпадъци, разпръснати около скелетните останки на контролната кула.
И все пак, от пепелта на това забравено минало е готова да се възроди птица феникс. Базираната в София фирма „Квадра Електрик“ е излязла с амбициозен план: да превърне запустялото летище в модерна фотоволтаична централа. Този мащабен „зелен“ комплекс ще включва 107 536 соларни панела, генериращи впечатляващите 68 мегавата енергия. Той ще бъде допълнен от 8 трансформатора, възлова станция, 110 kV въздушна линия и LFP система за съхранение на енергия с двучасов разряд. Това не е просто смяна на собствеността; това е пълно преосмисляне на предназначението.
Въпреки че романтичната ера на авиацията на това конкретно място е окончателно приключила – леката авиация в региона е намерила нов дом на възстановеното селскостопанско летище край Градище, благодарение на частния авиоклуб „Скай Шумен“ – трансформацията на стария аеропорт бележи значителна промяна. От портал към небесата, той ще се превърне в тиха електроцентрала, използваща слънчевата енергия, доказвайки, че дори забравени места могат да намерят нова, жизненоважна роля в нашето бъдеще.