Пред Народния театър „Иван Вазов“ се води една от най-продължителните и странни културни войни в София. От над 13 години мястото е арена на сблъсък между търсената театрална интимност и гръмките ритми на неделните народни хора. Докато актьорите се стремят да пренесат на сцената най-фините емоции, навън „Бела роза“ и други фолклорни хитове създават звуков фон, който често граничи с хаос.
Ситуацията става особено критична при спектакли, които изискват максимално съсредоточение. Актьорът Георги Златарев определя атмосферата като „отвратителна“, особено по време на постановката „Влюбените“. Спектакълът, който се играе във фоайето и включва бароково пеене, танци и музика на спинет, е замислен като интимно преживяване, в което се оживяват любовни писма на велики автори като Виктор Юго и Фрида Кало. За съжаление, гръмките тонколони отвън често правят тези фини нюанси напълно неизслушними за публиката.
Разногласията не са само между артистите и танцьорите, но и в начина, по който се управлява градското пространство. Биляна Петринска и Гергана Змийчарова изразяват разочарование от липсата на ред и контрол, като предлагат конкретни мерки – например забрана за музика след 18:30 часа или използването на слушалки, което е обща практика за подобни събития в много европейски градове. Според тях, настояването на организаторите да останат точно пред театъра изглежда по-скоро като проява на инат, отколкото като желание за популяризиране на фолклора.
От другата страна на спора е организаторът Румен Спасов, който твърди, че шумът е в законовите граници. Той споделя, че е замерил нивата на звука, които са около 60 децибела, и дори се е извинил публично във Facebook за евентуалните смущения. Основният аргумент на организаторите е, че техните събирания са фолклорни прояви, а не политически протести, което им дава право да използват площада в определени часове съгласно общинските разпоредби.
Столичната община се опитва да балансира между подкрепата за народните традиции и опазването на културното наследство. Позицията на кмета Васил Терзиев е ясна – инициативата трябва да бъде преместена на друго подходящо място, тъй като настилката пред Народния театър е чувствителна, а шумът пречи на работата на една от най-важните културни институции в страната. Въпреки това, години на жалби и сигнали до 112 все още не са довели до окончателно решение.
Докато конфликтът продължава, остава въпросът дали е възможно съжителството на две толкова различни форми на изкуство. Алтернативи като Борисовата градина и Южния парк вече предлагат пространство за народни танци, което би могло да освободи предтеатъралната площадка за тишината и концентрираното изкуство, което публиката търси в „Иван Вазов“.
