Търсенето на най-старото населено място в България често прилича на археологическо приключение. Предизвикателството идва от факта, че докато под земята лежат пластове от античността, съвременното име и облик на много села са се оформили векове по-късно. Въпреки това, историята пази следи, които ни отвеждат назад към времената на траки, средновековни царе и боляри, решили да съхранят честта си в планините.
Един от най-впечатляващите примери е село Братя Кунчеви, разположено в полите на Сърнена Средна гора. Този край, някога наричан Черково, има своята „рождена дата“ в летописите – 1224 година. Преданието разказва, че самият цар Иван Асен II е разпънал лагера си тук по време на победните си походи. В района на местността Градището той поставил основите на множество храмове, които дали и старото име на селото. Днес то носи името на смелите братя Кунчо и Деньо Кунчеви, но духът на Второто българско царство все още се усеща в околностите.
Ако се пренесем в района на Панагюрище, ще открием село Бъта, където животът буквално не е спирал от хилядолетия. Археолозите са категорични – тук са намерени артефакти на възраст над 7000 години. Името му, свързано с шума на водите на Банска Луда Яна, е устояло на времето, а интересно историческо сведение сочи, че до XVI век селото е успяло да запази своята автономия, без постоянно османско присъствие, което е рядкост за онези смутни времена.
Високо в Родопите, на 1500 метра надморска височина, се намира легендарното село Гела. Смята се, че то е създадено преди повече от 3300 години от тракийското племе беси. Гела не е просто място с красиви гледки, а древно средище, където легендите за Орфей се преплитат с реални останки от тракийски крепости. Днес селото е световноизвестно със своя гайдарски събор, който продължава да поддържа жива музикалната традиция на планината.
Село Свежен пък разказва история за чест и бягство. Основано през XIV век от боляри на цар Иван Шишман, то се превръща в убежище за онези, които не са могли да понесат падането на столицата Търновград. Първоначално наричано Аджар (Камък), селото днес е архитектурен резерват. Разхождайки се по тесните му улички, можете да видите автентични къщи на по триста години, които са оцелели, за да ни разкажат за величието на българския дух.
Не по-малко значимо е село Добърско в Южна Рила. Неговата история е официално документирана още през 1378 г. в Рилската грамота на Иван Шишман под името Гнидорад. Селото е дом на една от най-загадъчните църкви в България – „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Стенописите в нея, датиращи от XVII век, продължават да провокират въображението на изследователи и туристи със своите необичайни изображения, които мнозина оприличават на съвременни космически апарати.
