Светът на модата и шоубизнеса отново е потънал в скръб, след като бе обявено, че 27-годишният Пресли Гербер, син на иконата Синди Крауфорд и бизнесмена Ранди Гербер, е починал в рехабилитационен център. Докато причините за кончината му остават неразкрити, тази трагедия хвърля светлина върху дългогодишната му борба със зависимости, панически атаки и предизвикателства, свързани с психичното му здраве. Една млада звезда, която от малък е под светлините на прожекторите, губи най-важната си битка.
Животът на Пресли, макар и обсипан с привилегии и възможности, които мнозина могат само да мечтаят, се оказва тежко бреме. Още на 15-годишна възраст той поема по стъпките на майка си, дефилирайки за Dolce & Gabbana и Calvin Klein, и участвайки в реклами на Pepsi. Но зад фасадата на успешния модел се крие дълбока вътрешна борба, която той неведнъж е споделял открито, опитвайки се да намери своя път обратно към себе си.
Неговата борба става публична поредица от отчаяни призиви за помощ. От ареста му за шофиране в нетрезво състояние през 2019 г. до скандалната татуировка „неразбран“ на бузата му през 2020 г., която по-късно премахва, всяко действие е вик. „Така се чувствах през целия си живот“, обяснява той за татуировката. Преди шест месеца, в опит да се пребори с демоните си, Пресли се подлага на противоречиво лечение с ибогаин в Мексико – психоактивно вещество, незаконно в САЩ, за което той се моли да бъде „последният път, когато трябва да се върна“.
Въпреки всичко, Пресли не се страхуваше да говори за проблемите си. Той активно промотираше инициативата „Понеделници за психично здраве“ и работи с организации за подпомагане на бездомни. Открито разказваше за употребата на предписани лекарства като антидепресанти и ксанакс за панически атаки, критикувайки липсата на адекватни насоки от лекарите. През цялото време той имаше непоколебимата подкрепа на семейството си. Синди Крауфорд го нарече „воин“, а сестра му Кая Гербер сподели пред Vogue, че брат ѝ е „абсолютен учител“ в откровеността си.
Пресли често изразяваше дълбоката си обич и благодарност към баща си Ранди, наричайки го „най-добрия баща на света“, който никога не се е отказвал от него. Майка му също е била източник на любов и подкрепа. Трагичната му смърт е болезнено напомняне, че психичното здраве е проблем, който не подбира и не се влияе от социален статус или богатство. Неговата история е призив за повече разбиране, състрадание и ефективна помощ за онези, които се борят с невидими врагове.
