Резултатите от международното изследване PISA изпратиха ясен сигнал: българското училище е в криза. Сривът в уменията по четене, математика и природни науки, съчетан с факта, че почти един от трима ученици намира училището за скучно и безсмислено, наложи радикална промяна. Проблемът се корени в прекомерната формализация и „кухата фразеология“, които са заменили реалните резултати с административни отчети.
Един от най-големите проблеми, които трябва да бъдат решени незабавно, е дисциплината. Когато над 40% от учениците признават, че поведението на съучениците им пречи на ученето, става ясно, че са необходими бързи и ефективни мерки. В тази връя се въвежда иновативната „карта за личностно развитие“. Този инструмент ще следи не само академичните постижения, но и социалните умения и дисциплината на всяко дете, създавайки индивидуален профил за развитие.
За да се възстанови скъсаната връзка между родителя, ученика и учителя, в училищата се въвежда нова длъжност – специалист по личностно развитие (учител по възпитание). Този експерт, заедно с психолозите и педагогическите специалисти, ще се фокусира върху превенцията и ранното откриване на проблеми, преди те да ескалират в тежки поведенчески отклонения.
Цялостната стратегия за реформа се опира на четири основни стълба. Първият залага на по-добра координация между институциите за ранно обхващане на децата. Вторият се фокусира върху социалните умения и разкриването на талантите чрез извънкласни дейности. Третият стълб предвижда назначаването на училищен омбудсман, а четвъртият се основава на активната роля на педагогическия състав за подкрепа на учениците.
Последен, но не по-малко важен е ударът срещу ниското качество на учебните материали. Свободата на избора между издателствата често е довела до посредственост. Новият подход предвижда връщане към конкурсното начало, при което независима комисия от университетски преподаватели и учители ще определя най-добрия учебник по български език и литература, история и география, гарантирайки най-високото ниво на съдържанието.
