В сърцето на пловдивския квартал „Кършияка“ храмът „Свети Иван Рилски“ преминава през трансформация, която буди както надежда, така и сериозно недоволство. Отвън сградата изглежда триумфално – златистият купол блести под слънцето, а скелетата подсказват за мащабното обновяване на фасадата и камбанарията.
Контрастът обаче става стряскащ при влизане в църквата. Вместо традиционното възстановяване на стенописите, жителите завариват бели стени и необичайно решение: използването на „тапетни стенописи“. Този модерен подход, при който изображенията се прилепват като тапети, заменя ръчната работа на зографите, което предизвиква гняв сред местните богомолци, които виждат в това загуба на автентичност.
Защитниците на ремонта, включително работниците, твърдят, че методът е утвърден в Гърция и е единственият начин храмът да бъде обновен бързо и с разумни средства. Според тях първоначалното недоволство е нормално, но в крайна сметка резултатът ще бъде приемен, подобно на това, което се е случило и в митрополитския храм „Света Марина“.
От своя страна енорийският свещеник Лазар Лазаров подчертава критичното състояние на сградата. По негови думи, от над 90 години не е правена основна ремонтна дейност, а течащият покрив и остарелите керемиди са наложили незабавни действия. За църквата това не е просто козметична промяна, а въпрос на оцеляване на сградата.
Историята на храма е изпълнена с изпитания. Построен първоначално през 19ви век, той е бил почти напълно унищожен от пожар през 1923 г. Възродил се е отново през 1929 г. по проект на архитекта Христо Бърнев. Особена стойност са имали стенописите от 1948 г., дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, които сега се заменят.
Докато крайният срок за приключване на ремонтите се измества към 1 декември, дебатът между „бързото и евтино“ и „бавното и автентично“ остава открит. За някои това е необходим напредък, за други – тъжна стъпка към изтриването на истинското изкуство в името на практичността.
