Парадоксът на изобилието е надвиснал над българските лозови масиви тази есен. Докато природата е била щедра и е дарила стопаните с качествено и богато грозде, икономическата реалност сервира горчива чаша на производителите. Вместо оживление по масивите, в много региони на страната, включително във Великотърновско, цари тягостна тишина. Десетки декари натежали лозя остават необрани, защото цената, на която се изкупува продукцията, не може да покрие дори надниците на берачите.
Основният удар идва отвън. Българският пазар е залят от евтино наливно вино от големи европейски производители като Испания, Италия и Франция. Когато вносният продукт пристига на цени от порядъка на 60-70 евроцента за литър, родните винари се оказват в невъзможна позиция за конкуренция. Пълните изби с непродадена продукция от минали години принуждават преработвателите да намаляват изкупните цени на суровината до нива, които обричат лозарите на чиста загуба.
Към пазарния натиск се добавя и острият дефицит на работна ръка. Намирането на хора за кампанията става все по-трудно и скъпо, а липсата на държавна подкрепа за осигуровките на сезонните работници – практика, която съществува в съседни Гърция и Румъния – допълнително затяга примката около врата на българския производител. За много стопани сметката просто не излиза: разходите за препарати, гориво и труд достигат до 600 евро на декар, докато обещаната помощ от държавата е едва 21 евро.
Браншът алармира и за друг сериозен проблем – нерегламентираната търговия с т.нар. „домашно вино“, което често се продава масово без никакъв контрол. Това подкопава позициите на легалните изби, които вече губят битката за рафтовете в магазините и местата в менютата на ресторантите. Експертите настояват за радикални мерки, включително диференцирано ДДС за българските вина в заведенията, за да се стимулира местното производство.
Търпението на лозарите вече е изчерпано и те обявиха стачна готовност веднага след края на настоящата кампания. Исканията им са за ясна национална стратегия и реална защита на сектора, който е един от най-слабо подпомаганите в земеделието. Ако не се предприемат спешни стъпки, една от най-старите и емблематични български индустрии рискува да изчезне под натиска на глобалния пазар и институционалното безразличие.
