На 20 септември българският народен календар се пресича с църковния празник на свети великомъченик Евстатий Плакида. Докато Църквата почита подвига на римския пълководец, превърнал се в мъченик заради вярата си, народната памет е съхранила редица забрани и предсказания, които определят начина, по който българите са прекарвали този ден.
Основният фокус на народните вярвания за 20 септември пада върху финансовата стабилност. Смята се, че това не е подходящ момент за парични операции. В старите традиции съществува категорична забрана за вземане или даване на заеми. Според суеверието, ако на този ден човек се раздели с пари или поеме дълг, той рискува да прогони благополучието от дома си и да привлече дългогодишна финансова нестабилност.
Освен финансовите ограничения, предците ни са съветвали да се избягва започването на големи проекти, скъпи покупки или рисковани бизнес начинания. Вярвало се е, че стартът на 20 септември няма да доведе до успех и ще изисква излишни усилия. Паралелно с това, денят е бил време за засилено внимание към децата. Грубото отношение към тях се е считало за лош знак, който може да навлече нещастие на цялото семейство.
Интересен елемент от бита на този ден е „Луков ден“. В много региони 20 септември е бил моментът за прибиране на лука от градината. Вярвало се е, че люспите му не трябва да се изгарят, за да не пострада следващата реколта, а самият зеленчук се е възприемал като символ на здраве и издръжливост през зимата.
Природата също е била обект на внимателно наблюдение. Полетът на жеравите, посоката на вятъра и разположението на шишарките по иглолистните дървета са били естествените „метеорологични станции“ на миналото, чрез които хората са гадаели каква ще бъде зимата – дали ще бъде мека и късна, или студена и влажна.
За тези, които носят името Евстати, Евстатий или Евстатия, денят е имен ден. Важно е обаче да се прави разлика между св. Евстатий Плакида, честван на 20 септември, и св. Евстратий, чийто празник е през декември. Независимо дали вярвате в народните поверия или почитате църковния смисъл на празника, 20 септември остава ден за размисъл върху постоянството, верността към семейството и разумното отношение към притежанията.
