Софийската зала се превърна в истински храм на волейбола, където дори горчивината от болезненото отпадане не успя да заглуши гласовете на привържениците. По думите на Александър Николов, подкрепата на феновете, които останаха до самия край и скандираха „Българи, юнаци!“, бе най-светлата точка в един иначе разочароващ финал.
Пътят на националния отбор през това първенство бе изпълнен с емоции и неочаквани върхове, но краят дойде по-бързо от планираното. Сблъсъкът с Германия започна изключително обещаващо с доминация в първите два гейма, но след това нивото спадна рязко, оставяйки противника да поеме контрол над срещата и заслужено да спечели.
Основната причина за този спад изглежда е физическото и психическото изтощение на играчите. Епичният триумф над Полша, тогавашния европейски шампион, вероятно е изсмукал твърде много енергия от отбора. Самият Николов призна, че е усетил тежестта на умората, което се отрази директно върху неговата ефективност – след блестящо начало с пет аса, той напълно загуби този елемент.
Техническите грешки и липсата на концентрация също изиграха ключова роля в разчертаването на мача. Отборът допусна твърде много пропуски, не само при подаването, но и във всеки друг елемент на играта, което в крайна сметка костано победата и разкри липсата на необходимата агресия в критичните моменти.
Въпреки поражението, се появиха и нови надежди за бъдещето на българския волейбол. Денислав Бърдаров и Жасмин Величков се наложиха като новите звезди на тима, чието правилно развитие в техните клубове ще бъде от решаващо значение за следващите успехи на националния състав.
Погледът на волейболистите сега е насочен към дългосрочните цели. С девета позиция в световната ранглиста, основната мисия остава запазването на място сред първите единадесет отбора, за да се осигури участие на предстоящите олимпийски игри. Мотивацията остава висока и целта е да се даде всичко в името на този успех.
