Случаят „Петрохан-Околчица“ продължава да кънти в българското общество, разкривайки дълбоки пукнатини не само в системата, но и в човешката психика. След като прокуратурата представи своите заключения, криминалният психолог Росен Йорданов хвърли нова светлина върху трагичните събития, свързани с Ивайло Калушев и другите замесени лица, включително младия Александър Макулев. Неговите думи рисуват картина на хищническа експлоатация и тревожна обществена слепота.
Според Йорданов, хора като Калушев умело идентифицират и експлоатират слабостите в семействата и характерите на своите жертви. Той описва как тези манипулатори се възползват от уязвими моменти в живота на родителите, използвайки техните проблеми за постигане на собствени, често зловещи цели. Не става въпрос само за наивност – дори най-интелигентните могат да попаднат в подобен капан.
Реакцията на родителите, които яростно отричат официалните данни и настояват за брутални убийства, е разбираема, но и показателна. Психологът обяснява, че отричането е естествена защитна реакция при сблъсък със собствените недостатъци или с неудобната истина. Това важи и за част от обществото, което, по думите му, е било „хранителна среда“ за подобни престъпници. Йорданов предупреждава да не се съди по мнението на „тролове и ботове“ във форуми, които не са представителна извадка за общественото мнение.
Интересен аспект от анализа на Йорданов е реакцията на политически фигури. Той цитира случая с г-н Мирчев, който е реагирал остро на споменаването на името му във връзка със списък с кандидати за народни представители. Йорданов подчертава, че това споменаване не свързва Мирчев пряко с Калушев, но политикът е реагирал „като ощипан“, прибягвайки до лични нападки и квалификации. Психологът категорично отхвърля опитите за омаловажаване на 30-годишния му професионален опит.
Може би най-разтърсващото разкритие на Йорданов е, че е имало още много потенциални жертви. Въз основа на записи, той твърди, че поне 7-8 други момчета са били „готвени“ за подобна съдба. За щастие, благодарение на инстинкта и реакцията на техните майки и семейства, тези деца са били спасени от вредното влияние. Това е свидетелство за скритите опасности и за силата на родителската бдителност.
За Росен Йорданов, този случай е най-трудното предизвикателство в цялата му кариера. Той служи като сурово напомняне за необходимостта от по-голяма бдителност, за осъзнаване на уязвимостите в обществото и за смелостта да се приеме истината, дори когато тя е болезнена. „Петрохан-Околчица“ е повече от криминален случай – това е огледало, което отразява по-дълбоки социални проблеми.
