Връх Каймакчалан – име, което отеква с гордост и болка в българската история, особено за жителите на Сливен. 110 години след кръвопролитните сражения на Солунския фронт, паметта за героичните войници от 11-и пехотен Сливенски полк остава жива. Тази вечна връзка с миналото беше потвърдена наскоро чрез поредица от инициативи, които напомнят за дълга ни към загиналите.
Преди броени дни, делегация от Сливен, включваща Надежда Иванова – председател на туристическо дружество „Стоте войводи“, о.з. майор Митко Манев – председател на запасното войнство, и полковник Любомир Вачев – командир на 13-то бригадно командване, предприе поклонническо пътуване до самия връх Каймакчалан. Там, на мястото на титаничните битки от септември 1916 г., те поднесоха венци от името на Община Сливен, военното формирование, запасното войнство и туристическото дружество, запалвайки свещи в знак на почит към безсмъртните герои.
Върнали се в Сливен, представителите на делегацията се срещнаха с кмета Стефан Радев, за да споделят впечатленията си от поклонението и да изразят благодарност за подкрепата на Общината. Тази среща не беше просто отчет, а заявка за бъдещи действия – общо възпоменателно събитие предстои да бъде организирано в града, обединяващо усилията на Община Сливен, Регионалния исторически музей, запасното войнство, военното формирование и туристическо дружество „Стоте войводи“. Целта е да се гарантира, че паметта за подвига на 11-и пехотен Сливенски полк ще продължи да вдъхновява и бъдещите поколения.
Битката при Каймакчалан, продължила от 12 до 30 септември 1916 г., е един от най-ожесточените сблъсъци на Солунския фронт. Именно на 11-и пехотен Сливенски полк се пада тежката задача да отбранява върха срещу сръбската армия, демонстрирайки несравнима храброст и саможертва. Тяхната борба е символ на българския дух и непоколебимост в защита на родината.
Като допълнение към инициативите, участниците в посещението подготвят специален албум с фотографии и материали от Каймакчалан, който ще бъде представен на кмета на Сливен. Този албум ще бъде ценен принос към съхраняването на историческата истина и ще послужи като нагледно доказателство за величието на българския войник. Така, 110 години по-късно, Каймакчалан продължава да ни говори – не само чрез камъните и ветровете си, но и чрез живата памет, която пазим и предаваме.
