Европейският съюз активно търси начини да разшири глобалното си влияние и мрежа от партньорства, като идеята за „асоциирани членки“ набира скорост. След като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отправи покана към Канада, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола предизвика оживени дискусии, предлагайки Австралия и Нова Зеландия като следващи потенциални кандидати за подобен статут.
Визията на Брюксел за по-тесни връзки с тези отдалечени, но стратегически важни държави от Океания изглежда амбициозна. Тя отразява стремежа на ЕС да изгради по-широк кръг от съюзници, които споделят общи ценности и интереси, в един все по-сложен геополитически свят. Асоциираното членство би могло да предложи рамка за задълбочено сътрудничество без пълните ангажименти на традиционното членство.
Въпреки ентусиазма от европейска страна, отговорът от Канбера е подчертано предпазлив. Говорител на австралийското правителство ясно заяви, че макар отношенията с ЕС да са „по-силни и по-важни от всякога“, основният фокус в момента е върху финализирането на търговското споразумение между ЕС и Австралия. Този прагматичен подход подсказва, че за Австралия конкретните икономически ползи имат предимство пред по-абстрактните политически асоциации.
Подобна е позицията и на Нова Зеландия, макар и да не е изрично разгърната в детайли, тя също се вписва в общия резервиран тон. За двете страни, географски отдалечени от европейския континент, приоритет остава укрепването на двустранните търговски и икономически връзки, които предлагат осезаеми и непосредствени ползи за техните икономики.
В крайна сметка, докато ЕС протяга ръка към Океания с предложение за по-дълбока интеграция, Австралия и Нова Зеландия демонстрират стратегическа преценка. Те не отхвърлят приятелството и сътрудничеството, но ясно показват, че за тях пътят към бъдещето минава през конкретни и взаимноизгодни търговски споразумения, които могат да ги сближат с Европа по един по-осезаем и непосредствен начин.
