Българският хляб е в опасност. Докато потребителите виждат относителна стабилност в цените, зад кулисите пекарните се борят за оцеляване. Себестойността на производството вече е скочила с над 5%, а натискът върху бизнеса става непоносим поради редица икономически фактори.
Основните виновници за това състояние са енергоносителите. Ток, газ и горива бележат огромни скокове, а заплатите в сектора са нараснали с 20%. Всичко това се случва на фона на доставни цени, които остават почти непроменени от пет години, с изключение на въведеното 20% ДДС, което допълнително натежава върху крайния продукт.
По отношение на суровините, реколтата от пшеница е обилна – над 7 милиона тона, но количеството не е единственият фактор. Ненавременните валежи са компрометирали качеството на зърното в много региони, което създава допълнителни трудности за производителите на брашно и впоследствие за хлебарите.
Ситуацията не е само българска, а се наблюдава в целия Балкански полуостров. В Турция пекарите се борят за автоматично индексиране на цените спрямо инфлацията, за да се избегнат масови фалити. В Гърция от своя страна се изискват държавни субсидии за хиляди фирми, за да се запази възможността за производство на насъщния хляб.
Проблемът с кадрите е друг критичен удар по бранша. Българският хляб днес се пече основно от работници от трети страни, извън Европейския съюз, тъй като младите българи категорично отказват нощния труд, независимо от по-високото заплащане. Това прави логистиката и производството изключително трудни за поддържане.
Пред бранша стоят три възможни сценария за излизане от кризата. Първият е пълна свобода на цените, където дивата конкуренция държи цените ниски, но изтощава производителите. Вторият е въвеждането на т.нар. „справедливи цени“, които обаче задължително изискват държавни субсидии. Третият и най-лесен вариант е пълното премахване на ДДС върху хляба.
Ако държавата не предприеме спешни мерки и не започне диалог с бранша, България рискува масови икономически фалити в сектора. Това ще доведе до ефекта на доминото и тежка междуфирмена задлъжнялост, което в крайна сметка пак ще доведе до поскъпване на продукта, но при значително по-малко производители на пазара.
