Предстоящата зима вещае сериозни предизвикателства за европейската икономика и домакинствата, тъй като цената на енергията продължава да ескалира. Енергийният експерт Боян Рашев отправя мрачна прогноза – високите цени на електричеството и дизела ще се отразят върху стойността на почти всички стоки и услуги, тласкайки инфлацията нагоре и застрашавайки конкурентоспособността на Стария континент.
Според Рашев, Европа до голяма степен сама е увеличила своята енергийна уязвимост. Преждевременното отказване от значителна част от руските енергийни ресурси, недостатъчните инвестиции в собствен добив на нефт и газ, както и затварянето на ключови въглищни и ядрени мощности, са създали система, която разчита твърде много на непостоянни източници като слънцето и вятъра, без адекватен базов капацитет за резерв.
Тази политика, често свързвана със Зелената сделка, поставя европейските държави в неизгодно положение спрямо икономики като Китай, които продължават да инвестират мащабно във въглищни централи, осигурявайки си евтина и надеждна енергия. За България ситуацията е особено критична – през студените месеци страната е силно зависима от АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните ТЕЦ, включително ТЕЦ „Марица-изток 2“, която вече работи почти на пълна мощност. Производството от фотоволтаици естествено намалява през зимата, а батериите често се зареждат нощем от АЕЦ и въглищни мощности, за да продават енергия на по-високи цени през деня.
Един от основните фактори за високите цени са въглеродните квоти. При нива от около 80 евро за тон, въглищните централи трудно могат да бъдат конкурентни, ако пазарната цена на електроенергията падне под 160-170 евро за мегаватчас. За сравнение, през 2017 г. квотите струваха едва 5-10 евро за тон, а електричеството се търгуваше за около 40-50 евро за мегаватчас. Въпреки че ЕС обсъжда облекчения за тежката индустрия, натискът върху цените остава огромен.
Допълнителен повод за тревога са ниските нива на запълняемост на европейските газохранилища – около 67% срещу необходимите 85-90% за спокойна зима. Продължителен студен период може да предизвика нов скок в цените на газа и електричеството, който неизбежно ще се пренесе върху общата инфлация. В България, например, цената на електроенергията на пазара „Ден напред“ вече достига около 200 евро за мегаватчас.
Експертът изразява скептицизъм и по отношение на амбициозните планове за изграждане на центрове за данни в България, чиято заявена мощност достига 9 гигавата при сегашно общо потребление на страната от около 4 гигавата. Според Рашев, осигуряването на такава енергия за 2-3 години е практически невъзможно, особено като се има предвид и нуждата от огромни количества суровини като стомана, алуминий, бетон, мед и сребро за новата инфраструктура.
В заключение, Боян Рашев подчертава, че Европа е изправена пред дилема: трудно едновременно да развива изкуствен интелект, да превъоръжава икономиката си и да запазва индустриалната си конкурентоспособност без достатъчно евтина и надеждна енергия. Цената и сигурността на енергоснабдяването ще бъдат решаващи въпроси за бъдещето на европейската икономика през следващите години.
