Националната агенция за приходите започва масирана кампания за проверка на фирмените разходи, насочена към случаи на необичайно високи възнаграждения. Приходната администрация подозира, че зад огромните заплати, изплащани на висши мениджъри и собственици на бизнес, често се крие опит за избягване на данъка върху дивидентите.
Експертите от НАП са установили, че чрез начисляването на заплати, които достигат шестцифрени суми, компаниите успяват да намалят своята счетоводна печалба. Тъй като осигурителният доход в страната има таван, тези огромни суми не се облагат с пълния размер на осигуровките, което носи сериозна данъчна изгода. Вместо да се плаща 15% обща тежест при разпределяне на дивидент, дружествата се възползват от 10% данък върху доходите, което е значителна спестовност за бизнеса.
Статистиката за 2025 година е красноречива: около стотина души в България са получавали възнаграждения, надхвърлящи 255 646 евро месечно. В пиковите моменти, като декември същата година, броят на тези „супер заплати“ е достигал близо 300. За сравнение, топ пет на най-високоплатените служители в страната са акумулирали над 15 милиона евро общ доход за годината.
Паралелно с тези милионерски доходи, реалността за мнозинството българи остава различна. Почти две трети от работещите в страната – близо 1,6 милиона души – са се разписвали срещу суми до 1023 евро на месец. Въпреки това се наблюдава позитивна тенденция към повишаване на доходите в средния сегмент, където броят на хората с възнаграждения между 1500 и 5000 евро сериозно нараства в сравнение с предходните периоди.
Данъчните власти вече подготвят почвата за мащабни ревизии през 2027 и 2028 година. Целта е да се установи дали тези рекордни нива на заплащане са икономически обосновани или представляват „скрито разпределение на печалбата“. Всички компании, които са използвали тази счетоводна стратегия, ще бъдат подложени на строг контрол.
