Войната в Украйна предизвика ефект, който се разпроسترя до далечните брегове на Евразия, променяйки деликатния баланс на силите в Източна Азия. Сближаването между Владимир Путин и Ким Чен-ун вече не е просто дипломатически жест, а стратегически съюз, който поставя Си Цзинпин в изключително неудобна позиция. Пекин, който дълго време се възприемаше като единствения значим покровител на Пхенян, сега наблюдава как руската намеса размива неговото влияние.
За Русия партньорството с Северна Корея е въпрос на оцеляване на фронта. С огромни финансови разходи от около 290 милиарда долара годишно и тежки човешки загуби, Москва е притисната до стената. Това отчаяние превърна Ким Чен-ун в незаменим доставчик: над 16 000 севернокорейски войници и милиони артилерийски снаряди вече подкрепят руските операции. Добавянето на балистични ракети от типа KN-23 и KN-24 само затвърждава ролята на Пхенян като ключов военен партньор на Кремъл.
От друга страна, Ким Чен-ун извлича огромни ползи от тази сделка. Според анализи на Форбс, Пхенян е спечелил между 7,7 и 14,4 милиарда долара, което за неговата икономика е колосална сума. Но парите са само част от печалбата; Русия предлага нещо много по-ценно – чувствителни военни технологии за противовъздушна отбрана, автономни дронове с изкуствен интелект и потенциална помощ за ядрени подводници. Това дава на Северна Корея нова независимост и възможност да счупи икономическия монопол на Китай.
За Си Цзинпин ситуацията е тревожна. Десетилетия наред Китай използва икономическата зависимост на Пхенян като лост за натиск. Сега, когато Ким има втори силен съюзник, този инструмент става неефективен. Пекин не желае тристранен военен блок, защото това би го обвързало твърде тясно с непредсказуемите действия на севернокорейския лидер. За Китай идеалната Северна Корея е стабилен буфер, а не агресивна сила, която може да дестабилизира целия регион.
Най-големият стратегически риск за Пекин обаче е реакцията на Запада. Колкото по-мощна става Северна Корея благодарение на руската помощ, толкова по-силен става аргументът за засилено военно присъствие на САЩ в Япония и Южна Корея. В най-лошия сценарий това може да подтикне Сеул и Токио да потърсят собствени ядрени оръжия, което би превърнало околностите на Китай в ядрен полигон – истински стратегически кошмар за Си Цзинпин.
В крайна сметка, връзката между Путин и Ким е прагматичен „брак по сметка“, основан на взаимна нужда, а не на идеологическо единство. Докато Москва получава боеприпаси, а Пхенян – финанси и технологии, Китай остава в позицията на наблюдател, който вижда как най-проблемният му съсед става по-силен, по-самоуверен и много по-труден за контролиране.
