Зад фасадата на обикновения човек Ивайло Калушев е успял да скрие истинското си лице на „маскиран насилник“. Според експертизата на доцент Владимир Велинов, Калушев не е просто извършител, а селективен сексуален насилник, чийто основен инструмент е била психологическата деформация на децата. Вместо груба физическа сила, той е използвал манипулация, за да накара своите жертви да приемат сексуалните връзки с него като нещо нормално.
Психиатричният профил на Калушев разкрива личност с тежко разстройство, която функционира извън общоприетите обществени норми. Доц. Велинов обяснява, че става въпрос за дезадаптивно поведение, при което човекът е в грубо нарушение на правилата. В този случай селф-контролът и маниакалното желание за власт са превърнали групата около него в затворено общество с 엄на йерархия.
Обстановката в хижа „Петрохан“ е приличала на сюрреалистичен кошмар, където халюциногенни гъби и странни инсталации са служили за фон на контрола. Калушев е упражнявал тотален натиск върху обкръжението си, разделяйки мъжете според тяхната позиция в неговата вътрешна структура. Целта е била пълна зависимост, която по-късно да бъде използвана за изпълнението на неговите мрачни планове.
Кулминацията на този ужас е била провокирана от страха от разобличаване. Реалната опасност от разследване за педофилия, рискът от загуба на обществена подкрепа и преспирането на финансовите дарения са станали „капката“, която прелива чашата. За да унищожи доказателствата, включително личните си дневници, Калушев е организирал палежа на хижата, принуждавайки своите последователи да участват в това.
Финалът на трагедията се развива в два етапа. Първо, в хижа „Петрохан“, където под влиянието на Калушев Дечо Василев, Пламен Статев и Ивайло Иванов са били склонени към самоубийство, като Статев е убил Василев, преди да сложи край на своя живот. Второ, в кемпер под Околчица, където Калушев е ликвидирал 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев, преди най-накрая да се самоубие и той.
