Въздухът около нас сякаш се сгъстява, не само от очакване, но и от ценови натиск. Горивата, тези невидими двигатели на съвременния свят, отново са на дневен ред, но този път с по-коварно послание. Не става въпрос за внезапен шок, а за едно бавно, но сигурно пълзене нагоре, което засяга най-вече дизела. И докато за домакинствата това може да е само няколко евро повече на месец, истинската буря се задава за цялата икономика.
Експертите от Българската петролна и газова асоциация алармират: дизелът е новият герой на този ценови спектакъл. Вече виждаме цени, които доближават 1.93 евро за литър, а бензин А95 не изостава много. Причините? Те отдавна надхвърлят простото движение на цената на суровия петрол „Брент“, който сам по себе си се е закотвил над 100 долара за барел. Сега проблемът е много по-структурен и глобален.
Недостигът на дизел в Европа и по света е основният двигател на тези промени. Пазарите са напрегнати, като цената за незабавна доставка е с цели 20% по-висока от тази за бъдещи доставки. Това е ясен сигнал, че търсенето изпреварва предлагането драстично. Европа сама допринесе за този проблем, затваряйки около 40 рафинерии през последното десетилетие, което намали капацитета за производство на жизненоважни горива като дизела и керосина.
Към тази картина се добавят и геополитическите сътресения. Войната в Украйна и свързаните с нея санкции превърнаха Черно море в опасно място за корабоплаване, увеличавайки драстично застрахователните премии и ограничавайки източниците на доставки. Ударите по руски рафинерии допълнително свиват преработвателния капацитет, пренареждайки световните потоци на горива и засилвайки конкуренцията за всяка налична капка.
Истинският удар обаче не е в личния джоб на шофьора, а в цената на всяка стока, която достига до нас. Дизелът е кръвта на транспорта, а когато цената му расте, расте и цената на всичко – от храната на масата до строителните материали. Затова и експертите настояват, че ако държавата реши да помага, фокусът трябва да е върху най-уязвимите сектори като транспортните компании и земеделските производители, а не върху общи компенсации.
Въпреки тази мрачна картина, България не е застрашена от физически недостиг на горива. Нашата рафинерия произвежда двойно повече дизел и тройно повече бензин от вътрешното потребление. Парадоксално, но забраната за износ ни държи в плен, докато съседни страни страдат от липси. Отмяната ѝ би позволила на рафинерията да работи по-ефективно и да допринесе за регионалната стабилност.
Бъдещето? Дори и да настъпи успокоение на военните конфликти, връщане към старите, ниски цени не се очаква. Пренаредените доставки, повредената инфраструктура и новите европейски изисквания за въглеродни емисии и биогорива ще продължат да тежат. В най-добрия случай може да видим леко поевтиняване, но „старото нормално“ изглежда безвъзвратно отминало.
