
България все по-често разчита на работници от далечни страни като Узбекистан, Киргизстан и Бангладеш, особено в секторите хотелиерство, ресторантьорство и селско стопанство. Тези работници пристигат за краткосрочна сезонна заетост, запълвайки липсващи кадри в най-натоварените периоди.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира данните за издадени разрешения за работа до 90 дни. През 2025 г. те са над 18 000, като най-голям дял заемат Бургас и Варна, където Черноморието изпитва сериозен недостиг на персонал.
Над 3500 разрешения са издадени за работници в кухня, следвани от общи и сезонни работници, камериерки и сервитьори. Това показва, че чуждестранните работници заемат позиции, които пряко влияят на оперативната дейност на бизнеса – от поддръжката на стаите до обслужването в ресторантите.
Узбекистан и Киргизстан се очертават като основни доставчици на сезонни работници, осигурявайки близо половината от необходимия персонал. Заплащането в България, макар и ниско за западноевропейските стандарти, е значително по-привлекателно за работници от тези страни с по-ниски средни доходи.
Въпреки опасенията, че чуждестранната работна ръка може да измести местните кадри, анализът на ИПИ не открива силна корелация между броя на сезонните разрешителни и спада на местната заетост. Това предполага, че чужденците по-скоро запълват свободни позиции, отколкото да изместват българи.
Правителството осъзнава необходимостта от чужд труд и предприема стъпки за облекчаване на административните процедури за набиране на сезонни работници. Въпреки това, контролът върху условията на труд и спазването на трудовите права остава ключов, за да се гарантира, че чуждестранните работници не са експлоатирани.
Въпреки че чуждестранните работници помагат на бизнеса да посрещне моментното търсене, те не решават фундаменталните проблеми на българската икономика – като застаряващото население, липсата на квалифицирани кадри и ниските заплати в някои сектори. Те купуват време, но не и дългосрочно решение.
