

Когато септември навлезе в своята трета седмица, природата и духът се срещат в един от най-значимите празници на православния календар – Въздвижение на Светия кръст Господен. На 14 септември светът отбелязва ден, в който небесната светлина и земните обичаи се преплитат в тържествена хармония, белязвайки един от четирите специални дни за поклонение през годината.
Историята на този ден е изпълнена с мистика и вяра. Всичко започва с император Константин Велики, който преди решителната битка за Рим вижда на небето сияен кръст с посланието „С това ще победиш“. Тази божествена подкрепа му носи триумф, а по-късно майка му, Света Елена, открива самия Животворящ кръст в Палестина след дълги търсения и едно неочаквано възкресение на починал човек чрез докосване до него. Частица от кръста достига до Константинопол, а самият той е поставен в Йерусалимската църква, където и до днес е обект на поклонение.
В народната памет празникът е известен като Кръстовден – моментът, в който светлината на деня и мракът на нощта се изравняват. За много български семейства той е и „Гроздоберник“, тъй като белязва официалното начало на събирането на гроздите от лозата.
Традициите в дома са стриктни и изпълнени със символика. Жените в градините „кръстосват“ или заравяват стъблата на многогодишните си растения, за да ги предпазят от предстоящите първи слани. На трапезата обаче цари строг пост – без месни ястия и без никакви червени храни като домати, чушки, ябълки или репички. Вместо тях, семейството се наслаждава на традиционен зелник и печена или варена тиква.
Централен ритуал е приготвянето на Кръстовата пита. Най-възрастната жена в дома я изпича, украсява я с кръст и я разчупва пред събраната родина, произнасяйки думите: „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли“, за да прогони болестите от близките си.
Кръстовден е време и за социален живот. Точно от този ден се откриват традиционните седенки, които са били център на привличане за младите момчета и момичета, а сватбените тържества се планират за месец по-късно. Същевременно се почитат и народните лечители – чекръкчиите, които с дарбата си наместват счупени крайници и са възнаграждавани с благодарност и общи трапези в дворовете си.
Празникът е специален и за тези, които носят имена като Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри, които празнуват своя имен ден в този светъл септемврийски ден.
