Българският потребител живее в странен и болезнен икономически разлом. Докато ценовите етикети в магазините все повече приличат на тези в Западна Европа, заплатите остават в рамките на източноевропейските стандарти. Този разрив създава усещане за постоянно поскъпване, което не е просто резултат от инфлацията, а отражение на дълбоки системни проблеми в разпределението на стоките.
Една от най-критичните точки в тази верига е ролята на посредниците. В много случаи пътят на продукта от нивата на полето до рафта в супермаркета е осеян с множество прекупвачи, всеки от които добавя своя надценка за транспорт, логистика и печалба. Резултатът е шокиращ: крайната цена може да набъбне с до 150% спрямо сумата, която е получила производителят. Това обяснява защо земеделците често се оплакват от мизерия, докато клиентите в града се ужасяват от цените на пресните продукти.
Проблемът не може да бъде решен само чрез контрол на крайните цени на касата. Необходим е цялостен анализ на целия цикъл – от начина на производство и съхранение до логистиката и достъпа на малките стопанства до пазара. Когато малките производители са разпръснати и слаби, те стават лесна мишена за натиска на големите търговски вериги, което ги принуждава да продават евтино, без да имат реална защита на своите разходи.
За да се прекъсне този порочен кръг, е необходимо укрепване на местното производство. Държавната подкрепа трябва да се фокусира върху създаването на по-стабилни канали за дистрибуция, които да намалят зависимостта от посредниците. Решението не е в административното замразяване на цените, което често вреди на конкуренцията, а в интелигентни мерки, които ограничават пазарните изкривявания.
Не трябва да забравяме и външните фактори. Световната тенденция за поскъпване на храните е факт и тя ще продължи да оказва натиск върху българския пазар. В този контекст данъчната политика, включително гъвкавостта на ДДС за определени групи продукти, би могла да се превърне в инструмент за облекчаване на тежестта върху потребителите, подобно на модели, прилагани в други европейски страни.
Основната пречка пред реална промяна обаче е политическата природа на управлението. Ефективните реформи в земеделието, данъците и пазарната организация изискват време и експертност, а не бързи, повърхностни решения, които да дадат резултат за няколко дни. Докато разговорът се води по „простоват“ начин, без реално включване на експерти, българският потребител ще продължи да плаща сметката за системните пропуски в хранителната верига.
