На 15 октомври 1917 г. в затвора „Сан Лазар“ в Париж една жена посреща края си с неочаквано спокойствие. Маргарете Гетруда Зеле, по-известна като Мата Хари, отказва да бъде с вързани очи пред разстрелния взвод във Венсанския лес. Тя изпраща въздушна целувка на войниците и оставя след себе си легенда, която и до днес вълнува въображението на историци и кинодейци.
Животът на Мата Хари е история за възход и падение, започнала в Нидерландия през 1876 г. След тежък развод и загуба на дете, тя търси късмета си в Париж. Там, под сценичното име, което означава „окото на деня“, тя се превръща в сензация като екзотична танцьорка. Нейният успех я отвежда в елита на европейското общество, където тя поддържа връзки с висши офицери и политици, което по-късно ще се превърне в нейната най-голяма присъда.
Интересен факт от биографията на фаталната дама е нейната връзка с България. През 1909 г. тя организира благотворително представление в парижкия театър „Фемина“. Средствата от този спектакъл, включващ и български танци, са дарени за нуждите на софийската болница „Княгиня Клементина“.
С избухването на Първата световна война, неутралният статут на Нидерландия позволява на Мата Хари да пътува свободно. Това обаче привлича вниманието на френското разузнаване. Тя е вербувана с обещание за финансова облага, но реалните доказателства за шпионаж в полза на Германия остават силно оспорвани. Историците днес са склонни да вярват, че тя е била „жертвено агне“, използвано от френската армия, за да прикрие сериозните си неуспехи и военни провали.
Процесът срещу нея през 1917 г. е показен и медийно шумен. Обвинена за смъртта на хиляди войници, тя отхвърля обвиненията в предателство до последно. Дори нейният любим, капитан Вадим Маслов, я изоставя в най-трудния момент, отказвайки да свидетелства в нейна полза. Разсекретените през 2017 г. архиви потвърждават, че тя не е била „супершпионинът“, за когото я представят, а по-скоро жена, попаднала в капана на политически игри и военна пропаганда.
Трагичният край на Мата Хари включва и изчезването на тленните ѝ останки. Тялото ѝ е дадено за медицински цели, а главата ѝ е балсамирана и изложена в Музея по анатомия в Париж. През 2000 г. се установява, че тя е изчезнала десетилетия по-рано. Днес, век по-късно, Мата Хари остава символ на една жена, чиято най-голяма вина е била независимостта ѝ в свят, управляван от мъже и война.