Футболният свят рядко става свидетел на подобни парадоксални сцени – треньор, който официално е в оставка, да бъде издигнат на ръце от своите футболисти под мощните възгласи на публиката. Точно това се случи с Христо Янев след финала за Суперкупата на България. Една емоционална вечер, в която радостта от завоювания трофей се смеси с тъгата от раздялата с един от най-уважаваните специалисти на стадион „Българска армия“.
Победата с 4:2 над вечния съперник Левски не беше просто поредният успех във витрината на „червените“. Тя беляза исторически край на една негативна статистика, продължила повече от три десетилетия. За първи път от паметната 1989 година, ЦСКА успя да прониже вратата на „сините“ цели четири пъти в рамките на един двубой, напомняйки за най-силните години в своята история.
Бившият директор Стоян Орманджиев не скри вълнението си от видяното на терена и по трибуните. Според него Янев си тръгва с високо вдигната глава, оставяйки незаличима следа в клуба. „Вратите за Христо винаги ще бъдат отворени“, сподели Орманджиев, подчертавайки, че постигнатото от младия специалист го нарежда до най-големите имена в историята на ЦСКА по брой и значимост на спечелените отличия.
Героят на терена в тази паметна вечер бе Жоел Цварц, чиито две попадения се оказаха решаващи за крайния изход на сблъсъка. Неговата ефективност пред гола бе ключът към разбиването на защитата на съперника. Този мач върна лентата назад към октомври 1989-а, когато великият Христо Стоичков реализира четири гола за легендарното 5:0, а Трифон Иванов откри резултата.
Въпреки че Янев напуска поста си, начинът, по който това се случва, говори за огромно уважение и професионализъм. Спечелената Суперкупа е финалният акорд на един успешен престой, който феновете няма да забравят скоро. Наследството, което той оставя, е не само трофей, но и възроден боен дух в отбора, който отново доказа, че знае как да доминира в най-важните дербита на България.
