Българската трапеза е на път да загуби един от най-свидните си символи. Традиционната нашенска капия, която десетилетия наред беше в основата на есенните ритуали по приготвяне на зимнина, бавно изчезва от родните ниви. Статистиката е неумолима – за последните две десетилетия производството на пипер в България се е сринало с шокиращите 80%. Днес пазарите ни са залети от вносна продукция, като над 60% от чушките пристигат от съседна Турция, оставяйки българските производители в неравностойна битка за оцеляване.
В сърцето на тази криза се намира пловдивското село Куртово Конаре – място с легендарен статут в българското земеделие. Именно тук преди 132 години е смлян първият килограм червен пипер у нас, поставяйки началото на една индустрия, която днес едва диша. Севда Василева е последната жена в селото, която все още отглежда автентичната куртовска капия. Тя разказва с тъга как някогашният поминък на всяко второ семейство се е превърнал в екзотика, смазан от тежкия труд, климатичните аномалии и ниските изкупни цени.
Въпреки предизвикателствата, Севда не се предава. Тя обработва три декара земя и вярва, че качеството на българската чушка е несравнимо. Според нея истинският пипер се познава по аромата – нещо, което липсва на масовите хибридни сортове и вносната стока. За нея и нейното семейство опазването на този сорт не е просто бизнес, а дълг към историята и вкуса, който е оформил поколения българи.
Историята на пипера в Куртово Конаре е свързана с името на Александър Димитров, който пренася технологията за производство от Унгария с подкрепата на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Този исторически плам днес се поддържа жив чрез местния фестивал, организиран от читалище „Любен Каравелов“. Събитието, което се провежда този уикенд, събира пазителите на традициите и дава сцена на най-добрите майстори на лютеницата.
Сред тях блести името на Куни Димова, известна като „Царицата на лютеницата“. За нея тайната на перфектната зимнина е проста, но изискваща жертви – много време, старание и задължително използване на месестата куртовска капия. Процесът по измиване, печене, белене и бавно изваряване е трудоемък, но резултатът е бурканчета, пълни с автентичен вкус и „щипка любов“, които не могат да бъдат заменени от нито един индустриален продукт.
Макар полетата с червени чушки в Куртово Конаре да намаляват, духът на местните жители остава несломим. Фестивалът и усилията на последните производители са последната преграда пред пълното изчезване на един кулинарен феномен. Битката за куртовската капия е битка за паметта на българския вкус, която все още се води в дворовете и градините на това емблематично село.
