Представете си, че всяко ваше движение, всеки разговор и всеки посетен уебсайт са под постоянен надзор, без да има нужда от съдебна разпореждането. Това вече не е сценарий от антиутопичен филм, а реалност, наложена чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Властите вече разполагат с правото да изискват трафични данни директно от мобилните оператори и интернет доставчиците. Макар че законът не позволява прослушване на съдържанието на разговорите, той дава пълна картина на социалния живот на гражданите: с кого комуникират, кога го правят и къде се намират в конкретния момент.
Разликата с досегашната практика е стряскаща. Доскоро подобни мерки бяха запазени единствено за разкриването на тежки престъпления, за които се полагат над пет години затвор. Сега обаче прагът за намеса в личните данни е драстично понижен.
Парадоксът е, че дори нарушаването на карантината по време на COVID-19, което се наказва с до три години затвор, може да се превърне в основание за пълно проследяване на трафика на един човек. Така държавният контрол се разширява значително, използвайки извънредната ситуация като механизъм за достъп до личната информация на хиляди хора.
