Много българи мечтаят за спокойно пенсиониране, често подхранвани от обещания за значителни спестявания във втория пенсионен стълб. Но дали тези мечти са изградени върху здрава основа, или върху нестабилните пясъци на математическите модели? Експертите предупреждават, че оптимистичните прогнози може да са далеч от реалността.
Предстоящите промени във втория пенсионен стълб предвиждат средствата да бъдат управлявани в три подфонда с различна степен на риск – динамичен, балансиран и консервативен. Очакванията за средногодишна доходност са впечатляващи: над 7% за динамичния, между 4 и 7% за балансирания и около 2-3% за консервативния. Тези цифри обаче, макар и примамливи, предизвикват сериозни въпроси.
Проф. Богомил Манов, член на Фискалния съвет, изрази своите опасения, цитиран от „Фокус“. Според него, именно начинът, по който се изчисляват бъдещите натрупвания и пенсии, може да създаде нереалистични очаквания у осигурените. Той подчертава, че математическите модели, макар и полезни, се основават на редица предположения, които рядко се сбъдват в динамичната икономическа среда.
Един от основните недостатъци е допускането за постоянна доходност. В реалността финансовите пазари са изключително променливи. Използването само на средна доходност може да доведе до подвеждащи резултати, тъй като не отразява волатилността и потенциалните спадове, които могат значително да повлияят на крайната сума.
Втората, и може би най-голяма слабост, е пълното пренебрегване на инфлацията. Проф. Манов дава ярък пример: номинално натрупана сума от 247 000 евро, след отчитане на инфлация от 2.5%, би имала реална покупателна стойност от едва около 91 700 евро. Това е драстично по-малко и показва как „мълчаливият крадец“ инфлация може да стопи спестяванията ни.
Към тези проблеми се добавят и таксите и разходите по управлението на средствата. Таксите за управление, транзакционните разходи и други скрити удръжки допълнително намаляват реалната доходност за осигуреното лице. Освен това, моделите често приемат фиксирана вноска през целия период на осигуряване, което рядко отговаря на променящите се доходи и условия на труд през десетилетията.
Експертът обръща внимание и на т.нар. риск от последователността на доходностите. Две инвестиции могат да имат еднаква средна дългосрочна доходност, но да доведат до различно крайно натрупване в зависимост от реда, в който се реализират годишните резултати. Ранните лоши години могат да имат много по-негативно влияние върху натрупването, отколкото късните.
Проф. Манов е категоричен: „Тази формула е много полезна като математически модел, но не трябва да се представя като прогноза.“ Тя показва какво *би могло* да се случи при идеални, но нереалистични условия. Въпреки възможността за промяна на автоматично определения фонд, осигурените лица трябва да подхождат с изключително внимание и да разбират, че по-високата потенциална доходност винаги е свързана с по-висок риск. Изборът зависи от индивидуалното отношение към риска, но винаги трябва да е информиран.
