Столичната община се подготвя за финансово приключение с исторически мащаби. Предстои решение за поемане на дългосрочен заем в размер на 367 милиона евро, което не е просто поредният бюджетен ход, а стратегически залог за бъдещето на града. Тази сума е впечатляваща – тя представлява близо 82% от общия остатъчен дълг на София, прогнозиран за края на 2025 година.
Основният акцент на този „финансов удар“ е пълното обновяване на градския транспорт. Планира се едновременното въвеждане на 345 нови машини, разпределени между 200 автобуса, 50 електробуса, 75 тролейбуса и 20 трамвая. Инвестицията от 177 милиона евро цели да сложи край на ерата на остарелите превозни средства, заменяйки ги на големи серии, а не чрез бавни, единични покупки.
Парите обаче няма да отидат само за колела и двигатели. Около 190 милиона евро са предвидени за „хирургични“ ремонти на пътната мрежа. В списъка на приоритетите са бул. „Патриарх Евтимий“, ул. „Проф. Фритьоф Нансен“ и „Челопешко шосе“, както и ключови кръстовища по бул. „Черни връх“ и при гара Подуяне. Особено внимание е отделено на пешеходците, като 40 милиона евро са заложени специално за изграждане на достъпна среда и нови тротоари.
Финансовата архитектура на заема е разчетена за дългосрочен период от поне 15 години. Сумата ще бъде разделена на две равни части, като едната се очаква да бъде осигурена от Европейската инвестиционна банка. Заложените условия включват тригодишен гратисен период и погасяване в рамките на минимум 12 години, което трябва да облегчи текущия бюджет на общината.
Въпреки амбициите, мащабът на задълженията предизвиква закономерни опасения. Критиците посочват липсата на единен, консолидиран сценарий за общия дълг на града в следващите години. Макар прогнозите да показват, че обслужването на заема през 2029 г. ще бъде около 9,72% от приходите (под законния лимит от 15%), въпросът за алтернативни начини на финансиране остава отворен.
В крайна сметка София се опитва да комбинира този заем с допълнителни 265 милиона евро от Програма „Развитие на регионите“. Така градът се опитва да ускори развитието си, приемайки рискът от сериозна задлъжнялост в името на модернизация, която ще се усеща десетилетия наред, далеч след края на текущия политически мандат.
