
България преживя една от най-тежките си седмици, белязана от над 260 огнища на пожари, които изпепелиха не само хиляди декари гора, но и доверието в институционалната стабилност. Докато цели села бяха евакуирани, а въздухът в редица региони стана задушлив от дим, на преден план излезе болезненият въпрос: подготвена ли е държавата за подобни кризи, или разчитаме единствено на късмета и международната помощ?
В сърцето на политическия дебат застана народният представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Татяна Султанова. Тя остро разкритикува отказа на парламентарното мнозинство да изслуша вътрешния министър относно напредъка на обществените поръчки за нова пожарна техника. Според нея липсата на ясни приоритети е довела до ситуация, в която се планират стотици милиони за нов правителствен самолет, докато противопожарната авиация остава системно недофинансирана.
Султанова подчерта, че проблемът не е в липсата на финансови ресурси, а в тяхното управление. Тя припомни, че по линия на Оперативна програма „Околна среда“ кабинетът „Денков“ е осигурил близо 170 милиона лева за закупуването на стотици специализирани автомобили и мобилни системи за гасене. Въпреки това, реалното присъствие на тази техника на терен по време на критичните събития остава под въпрос, оставяйки пожарникарите и доброволците в неравностойна битка със стихията.
Критиката се насочи и към минали изказвания на държавния глава Румен Радев, който преди година постави под съмнение смисъла от инвестиции в техника, която се ползва само няколко месеца в годината. Днешната реалност обаче показва, че именно тези „два месеца“ могат да бъдат фатални, ако държавата няма изграден собствен капацитет и разчита единствено на механизми като rescEU, при които Европейската комисия покрива до 90% от разходите за техника.
Регионалният аспект на кризата бе илюстриран със случая в сливенското село Чинтулово, където пожар в склад за гуми предизвика опасно задимяване. Липсата на прозрачност относно контрола над подобни обекти принуди Султанова да изиска официална информация от екоминистерството и РИОСВ-Стара Загора. Този инцидент е само един от многото примери за институционална пасивност, която оставя местните общности уязвими.
Не по-малко тревожно е състоянието на доброволните формирования. Хората, които първи се отзовават на сигналите за помощ, често действат без адекватна екипировка, застраховки или дори базова координация с МВР. Вместо системна подкрепа, те получават само протоколни благодарности, след като огънят бъде потушен. Битката с природните бедствия изисква не само храброст, но и политическа отговорност, която да сложи край на кризисните импровизации.
