Дипломатическото напрежение между Украйна и Турция достигна нова точка след серия от атаки срещу търговски плавателни съдове в Черно море. Инцидентите с корабите Lider Bordo Mavi, Lider Kocatepe, Yasar и Nadezhda поставиха под въпрос сигурността в региона и доверието между двата съюзника. Украинският посланик в Анкара, Нариман Джелял, категорично отхвърля обвиненията, че Киев е атакувал турски граждани, и настоява, че всяко заключение трябва да се базира на технически факти и радарни данни, а не на политически спекулации или медийни кампании.
Централен елемент в позицията на Киев е разграничението между чисто гражданското корабоплаване и т.нар. „сенчест флот“ на Русия. Според украинската страна, целта им не са цивилните моряци, а плавателните съдове, които Москва използва за заобикаляне на международните санкции и финансиране на военната си машина. Джелял подчертава, че Украйна има огромен интерес от свободата на морето, но няма да позволи на Русия да използва търговския трафик като прикритие за военна логистика.
За да се предотвратят трагедии, Украйна активно използва системата за навигационни предупреждения NAVTEX. Чрез тях морската общност е информирана за зоните с повишен риск и ограничените райони поради военните действия. Киев призовава всички корабособственици и екипажи, независимо от техния флаг, стриктно да следват тези координати, за да се минимизира опасността за живота на цивилните лица в този опасен театър на военните действия.
В опит за деескалация, на масата стои предложението за мораториум върху атаките срещу кораби и енергийна инфраструктура. Украйна е готова да обсъди такъв механизъм, стига той да бъде взаимен и да разполага с надеждна система за наблюдение. Ключовото условие е примирието да не се превърне в инструмент, с който Русия да укрепва силите си или да продължи да заобикаля санкциите под прикритието на граждански превози.
Турция се разглежда като идеален технически гарант за подобно споразумение поради своята уникална роля и военноморски капацитет. Опитът от Съвместния координационен център в Истанбул, създаден за зърнената инициатива, може да послужи за модел. Целта е създаването на по-устойчива система за морска сигурност, която да надхвърли рамките на превоза на един вид товар и да гарантира безопасността на цялото законно търговско корабоплаване.
В крайна сметка, за Киев името на бъдещото споразумение – било то „Зърнено примирие“ или нещо друго – е второстепенно. Основният приоритет остава възстановяването на сигурен коридор в Черно море, който да не бъде използван за политически шантаж от страна на Москва. Доверието между Анкара и Киев зависи от честността, обмена на обективна информация и способността на двете страни да изградят механизъм, който да предпази цивилните моряци от ужасите на войната.
