Природата често има свойството да разкрива онова, което хората са се опитали да скрият или просто са забравили под пластовете на времето. През това лято рекордно ниските нива на река Дунав край Русе върнаха към живот един метален призрак – италианския параход „Искър“, който десетилетия наред е лежал на дъното, далеч от погледите.
Построен преди точно един век, през 1924 година в Италия, този плавателен съд не е просто купчина ръжда, появила се от плитчините. Той е символ на зората на българското речно корабоплаване. Заедно със своите събратя „Вит“ и „Осъм“, „Искър“ полага основите на модерната ни флотилия, пристигайки тържествено в Русе през 1925 година, за да промени начина, по който българите възприемат голямата река.
Първоначално замислен като мощен влекач, корабът претърпява пълна метаморфоза през 30-те години на миналия век. Държавата решава да го преустрои в товаро-пътнически съд, за да отговори на нарастващия интерес към пътуванията по вода. Резултатът е впечатляващ за времето си – над 40 000 пътници са превозени по линията между Русе и Видин само през първата година от неговата нова служба.
Пътуването в онези години е било истинско упражнение по търпение и наслада от пейзажа. Със скромната скорост от около 10-12 километра в час, параходът бавно е порил вълните, но е носил със себе си усещане за европейски престиж и технологичен напредък. Тези славни времена за „Искър“ приключват през 70-те години, когато модерните технологии го изместват и той е окончателно изваден от редовна експлоатация.
Съдбата на кораба след неговото „пенсиониране“ е тъжна илюстрация на историческата ни памет. Въпреки плановете да бъде запазен като ценен музеен експонат, през бурните 90-те години на миналия век съдът е оставен на произвола на съдбата. Безстопанствеността води до неговото потъване директно в лимана на русенската корабостроителница, където той остава скрит до днес.
Настоящото засушаване обаче превърна Дунав в истински археологически музей на открито. Освен останките на „Искър“, реката разкри части от легендарния римски Константинов мост, както и далеч по-древни находки като фосили от мамути и праисторически стриди. Всяко едно от тези открития напомня, че реката е жив организъм, който пази тайните си, докато не реши, че е време да ни ги припомни.
Дали параходът „Искър“ ще получи шанс за нов живот като паметник, или водите на Дунав отново ще го погълнат при следващото пълноводие, остава неясно. За местните ентусиасти и историци обаче, неговото кратко появяване е достатъчно, за да възроди спомена за времената, когато България е градила своя речен флот с гордост и визия за бъдещето.
