Когато става въпрос за икономическа стабилност, често се поддаваме на илюзията, че държавата може да наложи „справедливи“ цени чрез административни хватки. Финансистът Левон Хампарцумян обаче предлага коренно различен поглед. Според него понятията за справедливост в ценообразуването са по-скоро теоретични инструменти за корпоративни финанси, отколкото реални механизми за управление на свободния пазар. Единствените фактори, които действително могат да предпазят потребителя от спекула, са реалната конкуренция и безпристрастният контрол върху правилата на играта.
Вместо парламентът да се превръща в арена за дебати върху стойността на стоките, енергията трябва да се насочи към укрепване на пазарните структури. Хампарцумян предупреждава, че политизирането на икономическите въпроси често води до катастрофални резултати, независимо от добрите намерения на законотворците. Пазарът има свои естествени механизми за саморегулация, които работят много по-добре от всяка централизирана заповед, стига правилата да се спазват от всички участници.
Критиката на финансиста се разпростира и върху ефективността на българската държавна машина. Той изразява сериозни съмнения, че администрация, която не успява да се справи с емблематични случаи на корупция или да завърши мащабни енергийни проекти без огромни загуби, може да бъде качествен регулатор на цените. Проблемът не е само в броя на държавните служители, а в тяхната квалификация и мотивация, които често остават на заден план пред политическите зависимости.
Относно туристическия сектор, дебатът за намаляване на ДДС се оказва по-скоро отклоняване на вниманието от същинските проблеми. Според Хампарцумян данъчната система в страната е достатъчно добра, а липсата на интерес към българския туризъм се дължи на качеството на предлагания продукт, а не на данъчната тежест. Вместо да се борят за преференции, родните предприемачи трябва да се поучат от опита на съседите си, за да станат конкурентоспособни в една все по-глобална среда.
Бъдещето носи още по-големи предизвикателства с развитието на международните транспортни коридори. Очакванията са, че по-добрата свързаност ще постави българските дестинации в директна конкуренция не само с Гърция и Турция, но и с Адриатическото крайбрежие. Тази „битка на три морета“ ще изисква коренна промяна в мисленето и стратегията на туристическия бранш, ако искаме да запазим позициите си на международната карта.
