Статистиката е безпощадна и рисува мрачна картина за бъдещето на националния ни отбор. Когато погледнем картотеките на 106-те европейски клуба, които се борят в Шампионската лига, Лига Европа и Лигата на конференциите (след като изключим нашите представители „Левски“ и „ЦСКА“), истината е шокираща: само двама български футболисти са успели да си пробият път в тези състави.
Сред малбройните „оцелели“ в европейското пространство е 18-годишният защитник Валери Владимиров, чието присъствие в групата на италианския гранд „Милан“ е огромен комплимент за неговите умения, въпреки младата му възраст. Другото име в списъка е националът Кристиян Балов, който фигурира в състава на сръбския „Цървена звезда“ за Лигата на конференциите и вероятно има по-големи шансове за реални минути на терена.
За съжаление, историята не е толкова успешна за всички. Примерите за липса на конкурентоспособност на континентално ниво са болезнени – Мартин Георгиев бе оставен извън групата на гръцкия АЕК за Шампионската лига, а същата съдба сподели и Йоан Стоянов, който не попадна в списъка на израелския „Апоел“ за Лига Европа.
Този феномен не е случаен, а е директен резултат от политиката на нашите клубове. Залагането почти изцяло на чужденци в челните отбори спира развитието на местните таланти и създава вакуум в националния отбор. Резултатът е цикъл от неуспехи, при който „талантите“ ни често се връщат у дома след кратки и безрезултатни опити в чужбина, защото просто не са подготвени за темпото на модерния европейски футбол.
