Андрей Гюров влиза в президентската надпревара с необичайно изповеждане: той не мечтае за „Дондуков 2“, а го приема като тежка отговорност. Макар да се представя като обикновен работещ гражданин, амбицията му е ясна – той се определя като спортист и влиза в състезанието с единствената цел да победи.
Един от най-интересните моменти в кампанията е определението му за „некабинетен политик“. Парадоксът тук е очевиден, тъй като биографията на Гюров е изпълнена с високи държавни постове – от народен представител и лидер на парламентарна група до подуправител на БНБ и служебен премиер. Въпреки това, той подчертава, че не бяга от миналото си.
Темата за независимостта също предизвиква въпроси. Гюров твърди, че не води преговори с партийни централи, но в същото време ПП и ДБ вече са обявили своята подкрепа за него. Така се очертава нов модел на политическа независимост: кандидатът заявява, че не зависи от никого, докато партиите сами се нареждат зад гърба му.
Когато става въпрос за шансовете за победа, Гюров разчита на собствена „алтернативна социология“. Вместо сухи проценти и таблици от агенции, които го поставят на трето място, той се опира на личните си разговори с гражданите, които според него носят много повече оптимизъм и надежда.
Като доказателство за успешността на управлението си, той споделя история за известна актриса, която спряла да следи новините, защото се е чувствала спокойна. Този аргумент подчертава странната логика, че най-добрият начин за управление е този, при който хората просто спрат да се интересуват от това какво прави правителството.
Гюров се стреми да бъде „играч в отбора на всички“, търсейки подкрепа както от десницата, така и от левия спектър, включително и от избиратели на ГЕРБ. Въпреки че обещава да не следва „йес политиката“, първото му голямо „да“ вече е казано – да, той иска да бъде президент.
