Разходването на натрупаните финансови резерви в опит да се смекчи ударът от кризата повдига един фундаментален въпрос: какво ще се случи, когато парите свършат, а проблемът остане? Димитър Чобанов от Института за икономика и политики към УНСС предупреждава, че сегашният подход на правителството е рискован, тъй като разчита на наличното, без ясна визия за дългосрочното бъдеще.
Основният риск се крие в евентуалната нужда от нови заеми. Ако финансовата стабилност бъде застрахавана, а условията на пазарите се влошат, България може да се окаже в безизходимо положение с много по-тежки условия за финансиране. Според експерта, някои от обявените разходи в момента просто не са навреме и не носят очаквания ефект.
Поглед към туристическия сектор разкрива сериозни пропуски в управлението на пандемията. Първоначалните строги мерки, които изглеждаха ефективни, бяха бързо заменени от либералност под натиска на различни групи с интереси. Резултатът от това противоречие беше рязък скок на заразените и пълно отблъскване на чуждите туристи, които загубиха доверие в способностите на държавата да контролира ситуацията.
Друг спорен момент е повишаването на заплатите в бюджетния сектор. Макар да се представя като антикризисна мярка, тя всъщност е опит за стимулиране на потреблението. Иронията тук е, че голяма част от това потребление се случва в заведенията, които в същото време са празни или затворени, което прави фокуса на мярката напълно погрешен.
Вместо разпръскване на средствата, по-логичният път би бил насочването на помощите към най-уязвимите. Добавки към най-ниските пенсии биха помогнали на хората в най-тежка беда, вместо да се прилагат общи мерки, които не решават реалните социални проблеми.
