Българските предприемачи получиха дългоочаквана гъвкавост в процеса по адаптиране към единната европейска валута. Парламентът прие ключови промени в законодателството, които значително облекчават административния натиск върху фирмите, давайки им повече време за актуализиране на вътрешните си документи.
Основният акцент в новите разпоредби е драстичното удължаване на срока за привеждане на уставите и дружествените договори в съответствие с капитала в евро. Вместо първоначално предвидената една година, бизнесът вече разполага с цели три години след въвеждането на валутата, което премества крайния срок до края на 2028 г.
Освен допълнителното време, се въвежда и важно процедурно облекчение. Фирмите вече няма да бъдат принуждавани да представят актуализираните си учредителни актове при всяко първо заявление към Търговския регистър. Това премахва излишното бюрократично напрежение и позволява на дружествата да подават годишни финансови отчети, без да бъдат блокирани от формални изисквания за превалутиране.
Важно е да се отбележи, че голяма част от работата вече е свършена „за кулисите“. Агенцията по вписванията вече е извършила служебно и безплатно превалутиране на капитала за над 936 000 дружества. Така че математическата част от прехода е автоматизирана, а оставащата задача за бизнеса е единствено документалното отражение на тези стойности в техните устави.
Причината за тази законодателна корекция е прагматична – данни показват, че до средата на 2026 г. едва 10% от задължените фирми са извършили необходимите вписвания. Без удължаването на срока, Търговският регистър рискуваше да бъде напълно блокиран от огромна вълна от заявления в последните месеци на първоначалния период.
Тази промяна, подкрепена и от Министерството на правосъдието, цели да гарантира, че административният капацитет на държавата ще се използва ефективно, а бизнесът няма да бъде наказван с огромни опашки и забавяния поради формални актуализации.
