Статистиката на Националния осигурителен институт разкрива една тревожна истина за социалното разделение в България. Докато за едни пенсионерите се превръщат в средство за комфортен живот, за огромното мнозинство те остават едва достатъчни за оцеляване.
Един от най-интересните парадокси е нарастването на групата от хора, чиито пенсии са „ударили тавана“. Към септември тези хора са вече 15 917, което е стръмно увеличение от над 73% спрямо юни. Причината е в осъвременяването на пенсиите със 7,8%, докато законовият лимит от 1738,40 евро остава непроменен, което на практика „скрива“ реалните суми, които тези хора би трябвало да получават.
В върха на пирамидата стоят 20 души, които са извън тези ограничения. Става въпрос за висши държавни фигури като президента, министър-председателя и съдиите в Конституционния съд, чиито пенсии се изплащат в пълен размер, без да се влияят от общия таван.
Другата страна на монетата е много по-мрачна. Над половината от пенсионерите в страната – общо 1 154 103 души – се борят с доходи до 400 евро. Средната стойност на основната пенсия за септември е фиксирана на 504,19 евро, но за новите пенсионери ситуацията е още по-трудна, тъй като от 1 юли вече не получават ковид-добавката от около 30 евро.
Интересен е и случайят с предсрочното пенсиониране. Тези, които напускат пазара на труда година по-рано, получават средно 598,21 евро. Въпреки че сумата изглежда по-висока от средната, това решение носи доживотна цена под формата на по-ниски бъдещи плащания.
Истинска „паралелна вселена“ е сектор „Сигурност“, където средната пенсия достига впечатляващите 1027,14 евро. Това е двойно повече от средното ниво в страната, което подчертава огромната пропаст, създадена от специфичните осигурителни правила в този сектор.
В крайна сметка цифрите рисуват портрет на една дълбоко разделена държава. От една страна виждаме малцина с „замразени“ високи доходи, а от друга – стотици хиляди хора, които зависят от помощи и подкрепата на близките си, за да оцелеят.
