Българското изкуство пази спомена за Атанас Жеков – личност, чийто принос надхвърля рамките на платното. Преди точно един век, през 1926 година, в град Карнобат се ражда човекът, който ще се превърне в един от най-разпознаваемите пейзажисти на ХХ век и в истински визионер за институционалното развитие на изкуството в София.
Пътят му към творчеството преминава през залите на Художествената академия в София, където под наставничеството на именитите професори Илия Петров и Панайот Панайотов развива своя стил. Още през 1953 г. той става част от Съюза на българските художници, полагайки основите на една кариера, която по-късно ще го отведе и до преподавателска дейност в родната му академия за повече от десет години.
Една от най-значимите му мисии е ръководството на Софийската градска художествена галерия между 1965 и 1972 г. Когато Жеков поема управлението, институцията е в хаос – без дори най-основен списък на притежаваните произведения. С воля и професионализъм той трансформира галерията, превръщайки я в един от най-престижните центрове за изкуство в страната.
Творческият му дух не познава граници, което се отразява в над 25 самостоятелни изложби и присъствие в големи световни центрове като Париж, Берлин и Токио. Жеков остава свързан и с корените си – през 1982 г. той дарява 56 от своите миниатюри на родния си град Карнобат, демонстрирайки своята благодарност към мястото, откъдето е започнал.
Макар да си отиде от този свят през септември 2006 г., наследството на Атанас Жеков остава живо. Неговите платна, предимно вълшебни пейзажи, се пазят в Националната художествена галерия и множество други музеи в България и чужбина. Само месец след смъртта му, Софийската градска галерия отдаде почит към него с изложба на 70 от неговите произведения, които продължават да вдъхновяват зрителите.
