Сцената е жестока и сюрреалистична: добре узряли плодове, в които са вложени месеци труд и надежди, просто се изхвърлят. Това е горчивата реалност за много от овощарите в сливенския край, които в момента се борят не просто за печалба, а за самотото си оцеляване като производители.
Решението, което земеделците предлагат, не е краткосрочна помощ, а системна промяна по европейски модел. Те се стремят към създаването на независима логистична база и управлението на стоковото тържище в Сливен чрез кооператив или сдружение. Подобни практики в Италия, Испания и Гърция доказват, че когато производителите имат контрол върху съхранението и разпределението на продукцията си, те стават много по-конкурентоспособни.
Финансовият натиск обаче е огромен. Ниските изкупни цени на прасковите и сливите – които в някои случаи падат до около 22 евроцента – правят покриването на разходите почти невъзможно. Към това се добавя и критичният недостиг на работна ръка, което поставя въпроса: кой ще прибере реколтата и как ще се покрият трудовите договори?
В опит да намерят изход, производителите се срещнаха с кмета Стефан Радев. Въпреки че общината няма пряка власт над ценовите политики, градоначалникът обеща подкрепа и готовност за диалог с националните институции. Земеделците обаче не чакат само обещания и обявиха браншови протест за понеделник, 24 август, за да привлекат вниманието към катастрофалното си положение.
Случаят в Сливен е сигнал, че секторът има нужда от много повече от еднократни ликвидностни програми от Министерството на земеделието. Нужна е устойчива държавна стратегия, която да гарантира, че трудът на българския земеделец ще има реална икономическа стойност и бъдеще.
