Българският футбол се сбогува с една от своите емблематични фигури. Нако Дойчев, чието име е синоним на борбеност и талант, си отиде на 66 години. Трагичният край дойде след тежък инсулт, който го посегна преди около месец, но въпреки всички усилия, той не успя да се възстанови.
Най-голямата му футболна любов бе Локомотив (София), където Дойчев остави незаличима следа в два различни етапа от кариерата си – първо между 1979 и 1987 г., а след това от 1989 до 1992 г. Неговата пътна карта включва и престои в Локомотив (Горна Оряховица) и опит в чужбина, където носеше екипа на кипърския Алки (Ларнака).
Постиженията му са доказателство за висок клас – той бе част от бронзовия състав на „железничарите“ през 1979 г. и вдигна Купата на Съветската армия през 1982 г. В националния отбор на България той направи 8 участия, като в този период успя да се запише и като стрелец с един гол.
Сред най-ярките моменти в неговата кариера остава историческият двубой срещу Динамо (Киев) на 12 декември 1979 г. Въпреки че мачът завърши с 1:2, голът на Дойчев се оказа ключов за класирането на Локомотив в четвъртфинала на Купата на УЕФА, благодарение на първоначалната победа с 1:0.
С отходането на Нако Дойчев си отива и част от историята на българския футбол, оставайки в паметта на феновете като истински професионалист и пример за отдаденост към спорта.
