Държавният бюджет за следващата година е изправен пред сериозна ревизия в Народното събрание, прогнозира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Основният препъникамък се оказва макроикономическата рамка и по-конкретно дефицитът. Докато правителството предлага едни цифри, Европейската комисия вижда възможност за свиване на дупката в хазната до 4,1%. Това разминаване възлиза на внушителните 2 милиарда евро – сума, която може коренно да промени финансовата стабилност на страната.
Димитров изразява загриженост, че въпреки планираните повече приходи чрез вдигане на максималния осигурителен доход, социалните плащания остават „на трупчета“. Обезщетенията за безработица и втората година от майчинството са замразени, което според синдикатите е несправедливо спрямо работещите родители. Предложението на КНСБ е ясно: майчинските трябва да са процент от осигурителния принос, за да се гарантира адекватна подкрепа в условия на инфлация.
Пътят към европейските средства също изглежда трънлив. Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост изисква светкавично приемане на 56 реформи. Много от тях са законодателни и изискват стабилно мнозинство, което поставя петото плащане по плана под сериозен риск. Без тези средства бюджетният баланс ще стане още по-труден за поддържане.
Синдикалният лидер повдигна и темата за равнопоставеността между частния и държавния сектор. Ако се стигне до вариант, в който държавните служители сами покриват осигуровките си, то привилегиите, произтичащи от техния специален статут, трябва да отпаднат. Според Димитров обществото очаква справедливост и еднакви правила за всички работещи българи.
Здравната каса също не остана извън критиката. Разпределението на парите за здраве се определя като неефективно, тъй като лъвският пай отива за болнично лечение и лекарства, докато превенцията остава на заден план. Тази стратегия „на парче“ не решава системните проблеми и не води до по-качествено здравеопазване за данъкоплатците.
