
Светът на интелектуалните игри и строителството загуби една от своите най-ярки фигури. На 74 години си отиде Димитър Карапчански – човек, чийто живот бе забележителна комбинация от инженерна прецизност и шахматен гений, оставив незаличима следа в родния град Сливен и далеч извън неговите граници.
Малко хора могат да се похвалят с толкова разнообразно наследство. Като инженер, Карапчански буквално промени спортния облик на България, проектирайки 17 стадиона, като значителна част от тях бяха изградени в сливенския край. Неговият принос включва още над 500 спортни площадки и множество индустриални обекти, което го прави истински архитект на модерната спортна инфраструктура в страната.
В света на шаха обаче той бе истински титан. Димитър Карапчански заема уникално място в световната история на играта, тъй като е единственият шахматист, който е ставал национален шампион по всички дисциплини както в практическия, така и в кореспондентния шах. Неговият рекорд от 1976 г. при практическия шах в Пловдив с 8 победи и 3 ремита остава неподолян и до днес, а приносът му за сребърния олимпийски успех на България в кореспондентния шах е неоспорим.
Освен собствените си триумфи, той посвети огромен ресурс на развитието на новите таланти. Като ментор, той участва в изграждането на световни звезди като Веселин Топалов и Антоанета Стефанова. Под негово ръководство Красимир Русев и Петър Дренчев достигнаха званието гросмайстори, а десетки ученици от Дома за работа с деца спечелиха общо 37 медала. Неговото влияние се простира и до административните структури на БФШ, където създаде регламенти за студентските първенства, които се прилагат и в днешно време.
Интелектуалният му капацитет бе подкрепен от впечатляваща лична библиотека от 6000 тома, която се превърна в истинско светилище за шахматисти. Тази колекция е била посещавана от най-големите умове в играта, включително Марк Дворецки и гросмайстор Пологаевски, служейки като образователен център за поколения ученици.
Завършвайки жизнените си дни, Карапчански остави след себе си не само трофеи и сгради, но и дълбока социална мисия. Той използва шаха като оръжие срещу пороците, помагайки на младите хора да намерят цел и мотивация в живота. С неговата смърт си отива един истински просветител и патриот на спорта.
